“Спорните въпроси между България и Република Северна Македония трудно ще се решат заради неразбирателството около историята и езика, на който говорят в РСМ“ – каза в предаването “Нашият ден“ на БНР журналистът балканист от БТА Райна Асенова.
„Направи впечатление единната позиция, която заеха участниците в Консултативния съвет по национална сигурност. Беше внесена яснота по въпроса какво има предимство в исканията на България по отношение на РСМ.
В едно интервю на премиера Кирил Петков по-рано беше създадено впечатлението, че историята остава на заден план и подходът ще бъде по-скоро прагматичен.
Сега стана ясно, че позициите, които българският парламент е предприел, се препотвърждават и “твърдата линия“ спрямо РСМ взима превес. Твърда от гледна точка на отстояването на българските национални интереси.
В Северна Македония се бяха създали някои представи, че историята няма да бъде водеща и исканията, които са напълно законни, остават на заден план."
Съвместни общи групи
„Това се засегна още в Договора за приятелство и добросъседство и е един полезен прагматичен подход към решаване на споровете между двете страни, за активизиране на връзките между държавите и бизнеса.
Така че това е нещо напълно нормално, залегнало и в плановете на двамата премиери – Кирил Петков и Димитър Ковачевски.
Аз лично очаквам на съвместното заседание на двете правителства, което е насрочено за 25-и януари, тези теми да бъдат поставени и развити. Това според мен е нещо желано, но проблемът и основните спорове са за историята и езика, които трудно ще бъдат преодолени.
А що се отнася до правата на македонските граждани с българско самосъзнание, това е абсолютно резонно наше искане. Правата на тези граждани да бъдат защитени и те да бъдат записани в конституцията на РСМ.
Проблемът тук е, че промени в конституцията могат да се приемат с две трети от гласовете на депутатите, което ще стане трудно, като имаме предвид позицията на ВМРО-ДПМНЕ, и математически, ако погледнем към състава на парламента.
Темата се дискутира в РСМ, но винаги от гледна точка на това, че трябва да има реципрочно искане. Те не схващат нюанса в нашето искане. Смята се, че ние искаме признаване на българско малцинство в РСМ и съответно веднага, особено ВМРО-ДПМНЕ казаха, че тук трябва да се подходи реципрочно и да се иска защита на правата на македонско малцинство в България.
В тази връзка македонистката организация ОМО Илинден – Пирин поиска среща с президента Стево Пендаровски пак огледално на това, че нашият президент прие българи от РСМ, които споделиха проблемите си с българските държавни институции.
Веднага беше поискано същото и от страна на македонистите. Стево Пендаровски прие, но след това беше решено срещата да се отложи.”
Инфраструктурните проекти
“И България, и РСМ говорят за необходимостта от изграждането на “Коридор номер 8“. Но това повече от четвърт век стои само на добри обещания, непрекъснато се подписват някакви договори и се осигуряват средства и няма никакъв напредък.
Надявам се прагматичният подход наистина да даде някакъв резултат и тези неща да се развият."
Чуйте повече в звуковия файл.
Д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет сподели в ефира на "Нашият ден" вдъхновяващи мисли за градското биоразнообразие и инициативата "Дивата София". Основната цел на този проект е да разкрие на широката публика богатството на дивата природа, която съществува дори в рамките на големия град. Според д-р Грозданов много..
В предаването "Време за наука" Христо Панчев, координатор на инициативата за "зелено възстановяване" в "Грийнпийс" за Централна и Източна Европа, разказва за новия проект на организацията – специализирания курс "Енергийно еспресо". "Енергийно еспресо" е безплатен онлайн курс, насочен към общински специалисти, ангажирани в сферата на градското..
В рамките на рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" се проведе задълбочен разговор за интеграцията на жените и децата бежанци от Украйна. Участие взеха Бистра Иванова, председател на "Мулти култи колектив", украинската поетеса Ана Багряна и Виктория Петрова, мениджър програми и оценка на проекти към "Българския фонд на жените"...
В рубриката "Епизоди от живота" обсъдихме как иновативните технологии могат да подкрепят здравословния начин на живот. Владислав Живков, управител на "Инова Ливинг", представи проекта NutriWell – платформа, разработена с помощта на изкуствен интелект , която има за цел да подпомага здравословното хранене и социалното включване. "NutriWell е..
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" най-кратка и ясна е рубриката "Кратко и ясно". Този път в нея насочваме вниманието си към далечна Япония – древна страна, населена с японци, които умеят кратко и ясно да назоват неща, процеси и явления, които ние няма и да се сетим да назовем. Японците например имат термина..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Младият художник Димитър Павлов вече оставя своя културен отпечатък с изложбата "Писма и ноктюрни" – до 14 декември в галерия "Сердика". Това е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg