„За разлика от други събития, епидемиите са предвидими. Те не са онова, което Нисим Талеб нарича Черни лебеди.
Имаше и предупреждения, че е много вероятно точно от Ухан да тръгне нова епидемия. Има включително доклади на учени към работни документи на Белия дом по времето на Тръмп, изчисляващи какви загуби в трилиони би струвала една епидемия.
В момента се прави опит да се предвиди кои вируси е вероятно да прескочат от животно към човек. И пак благодарение на Талеб се знае какво е вероятното разпределение на жертвите – нарича се „разпределение с дебела опашка“. Нормално разпределение е ръстът на хората – да кажем средният ръст на мъжете е 1.75 см., изключително трудно е да намериш някого с ръст над 2.50 см. – едно на трилион – вероятността за подобно събитие е много малка, а при дебелата опашка никак не е малка и характерно за тези разпределения е, че всеки следващ рекорд е по-голям от предишния, в пъти по-голям.
Знаем, че епидемията с испански грип през 1918 г. е взела 50 милиона жертви. И като знаем това, въпросът с овладяването на епидемиите би трябвало да е първи приоритет на всяко едно правителство, ако искаме да живеем в глобален свят“, каза математикът Лъчезар Томов, който се занимава с прогнозиране на Covid-19 от февруари 2020 г.
„Онова, което не може да се предвиди, е, че хората са избирателно слепи за някои неща, допълва той. Това е Черният лебед в сегашната ситуация – реакцията на епидемията от страна на държави и политически ръководства. Имаше по-тежки вируси като Sars и Mers – много по-заразни и смъртоносни, но заразяването с тях беше ефективно потушено, беше спряна и епидемията от ебола и не се очакваше, че този вирус ще бъде оставен да се развива, да мутира и да зарази. Не се очакваше, че западният свят ще се окаже така неподготвен.“
Какви представляват реактивните модели, които автоматично преизчисляват вероятност за заразяване и защо са по-добри в прогнозирането на различни показатели – по тези въпроси Лъчезар Томов ще говори на събитието „Пандемониум: пандемии и дезинформация“ на Рацио, на 13 януари.
Д-р Лъчезар Томов е експерт по приложна статистика в сферата на медицината и енергетиката. Той се занимава с прогнозиране на Covid-19 от февруари 2020 г. заедно с колеги от БАН, Инфекциозна болница и университета в Хайделберг, Германия. Има над 10 години работа в софтуерната индустрия, свързана с програмиране за вградени системи, математически методи за оптимизация и уеб програмиране. Интересите му са в областта на качество на софтуера, естетика на програмирането, вероятности и статистика, история и философия на науката.
Участвал е в проекти на Лаборатория за анализи и управление на риска към НБУ, в проекти с европейско финансиране, свързани с подпомагане на пряката демокрация чрез информационни технологии. Работи в областта на медицинската статистика, свързана с инфекциозни заболявания заедно с екип от Медицински университет - София и ИМИ - БАН. Автор на множество статии по история на математиката и книга заедно с ученици от четири училища.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg