Какво е борсовото бъдеще на България, пазарът на ресурси, свободният пазар на електроенергия и световните икономически тенденции, които ще се отразят на всеки един от нас?
Темата коментира в “Нашият ден“ Васил Симов, изпълнителен директор на Софийската стокова борса:
“През тези 30 години ние се стараехме да се приближим към истинския модел на борсовата институция и успявахме всяка следваща година.
Смело мога да кажа, че в момента сме огледалото на икономиката по отношение на цените на стоките, които се търгуват при нас.
Това е и задачата на всяка една борсова институция, не просто да се сключват сделки, това много хора го бъркат, че е задачата на брокерите, а самата институция, която организира целия процес.“
Задача на борсата
“Основната задача на борсата е да напипа пулса на цените вследствие на търсенето и предлагането от различните търговци , много бързо да разпространи тези цени чрез средствата за комуникация и да прави съответните анализи, тенденциите накъде вървят цените в Бълария.“
Политика и борса
“За борсовата търговия по света и при нас в България е същото, криза е, когато се стъписва икономиката, а това става най-вече вследствие на година, в която има избори.
Изминалата година беше може би рекордна в българската история, в която се проведоха три парламентарни и президентски избори. От опит знам, не само в България, но и по света винаги, когато има някакви политически сътресения борсата малко линее.
За миналата година това беше основният проблем при нас. От многото избори, от многото отвличане на вниманието на бизнеса, пострада и самия оборот на борсовата търговия, въпреки че той е с 20% по-висок от предходната.“
Изминалата година
“Миналата година може да се отчете и като година на резкия скок. Да не забравяме, че газта, една нова борсова стока, която вече набира популярност, поскъпна 5 пъти.
Не си спомням да има стока, която да е поскъпвала в рамките на една година пет пъти.
Електроенергията, която също е борсова стока, поскъпна близо три пъти. Това не е само в България, може би тук малко по-рязко се почувства, но това е една световна тенденция вследствие на засиленото търсене и по-слабото предлагане.
И големият белег на Covid пандемията, която стъписа бизнеса и производството.
Когато отчитаме повишаване в рамките на 10-15% на дадена стока сме малко по-спокойни, но на 300, 400, 500% да поскъпне една стока за година, това вече е доста стряскащо.
Появяват се нови фактори, които влияят върху цената на електроенергията. Криптовалутата до преди години беше непозната като елемент, като стока, която следва да бъде произвеждана и търгувана.
Това наистина засили малко повече потреблението на електроенергия, но за мен по-силният фактор на скока на цените е по-засиленото търсене на електроенергия вследствие на по-слабото предлагане. Този дисбаланс, който се получи, наду малко повече цените.“
Цената на природния газ
“Стряскащо е поскъпването при природния газ, което е малко необяснимо. Аз следя тези пазари вече десетилетия, но толкова рязко поскъпване никога не бихме могли да предположим, че ще се случи.
Колкото до нашата борса за ток, т.нар. Българска независима енергийна борса, тя си върши своята работа, въпреки че имам своите упреци по отношение на нейния чисто юридически статут. Тя е огледало на процесите в България.
Не бива да бъде обвинявана борсовата институция – дали енергийната, дали стоковата, дали фондовата или която и да е друга, че вдига цените."
Кой вдига цените?
"Цените се вдигат от играчите на този пазар, а играчите на Българската енергийна борса са преди всичко държавните дружества, които търгуват на нея.
И това е може би очакването на тази борса да излязат не само държавните ведомства, но и частния бизнес. Тогава можем да говорим за малко по-реален пазар на електроенергия в България, а не само между държавните дружества.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
