За българите действащ завод за боклук е вонящо място, което се заобикаля отдалеч. За виенчани – паметник на културата, в който се правят над 420 туристически обиколки годишно. Най-известният инсинератор в австрийската столица тази година навършва 50. Той е разположен покрай канала на река Дунав в района Шпителау, само на десет минути с кола от центъра на Виена. Заводът за отпадъци е уникален поради факта, че фасадата му е дело на прочутия австрийски художник, архитект и екозащитник Фриденсрайх Хундертвасер. Който е ходил във Виена, задължително е минал покрай неговата необичайна пъстра къща. Изрисуваното от него място за унищожаване на смет влиза в експлоатация през 1971 г. като част от ТЕЦ Шпителау, но пожар през 1987 г. унищожава големи части от него и нанася щети за повече от 74 млн. евро. Вместо да бъде съборена, инсталацията се изгражда наново на същото място, защото там вече има инфраструктура и техника за производство на топлинна енергия и най-вече, понеже боклукът се изгаря там, където се „ражда“ – в центъра на града.
През 1988 г. Виенската община кани Хундертвасер да превърне Шпителау в произведение на изкуството. Художникът е изправен пред нелеко решение, защото е представител на Зелената партия и е трябвало да бъде убеден, че изгарянето на боклука е най-доброто разрешение на въпроса с отпадъците, след като те веднъж са произведени. Хундертвасер приема оценката на експертите и се заема с дизайна. Изрисуването на сградата му отнема четири години. В наши дни там се изгарят 250 000 тона боклук, от който се произвежда ток и топлинна енергия за 50 000 домакинства. Инсталацията е снабдена със сложна система от пречистващи филтри според най-модерните технологии и екологични стандарти.
Разноцветната фасада, златното кълбо на комина, озелененият покрив и новозасадените дръвчета превръщат Шпителау в неповторима гледка и символ на Виена наравно с катедралата „Свети Стефан“ и Виенското колело. Заводът за боклук е сред най-сниманите сгради във Виена, която се посещава от над 10 хиляди души годишно. Както навсякъде, и зад Худнертвасер наднича българска следа – единствената рисунка на човек, която е направил в огромното си творчество е портрет на актрисата и певица Ирина Малеева – любимка на Фелини, изиграла Джесика, дъщерята на сър Орсън Уелс във „Венецианският търговец“. Хундертвасер толкова много искал да се ожени за нея, че нарисувал „Ирина овер Болканс“.
А ако не ви се хваща трамвая до Шпителау, достатъчно е да посетите действащата тоалетна, превърната от споменатия по-горе художник в използваемо артпроизведение. Можете да я откриете и случайно, ако дивейки се на шарената постройка без два еднакви прозореца, известна като Къщата на Фриденсрайх Хундертвасер, ви подгони зовът на природата към двете нули.
А тоалетната наистина си струва да се види! Псевдонимът на майстора ѝ в превод от немски Рай на мира Сто води. Оцелял в концентрационен лагер, еврейският художник, скулптор, дизайнер и архитект е прекръстен така от Фредерик Стовасер. Другите му артистични имена също са поетични и причудливи. Regentag и Dunkelbunt, които означават „Дъждовен ден“ и „Тъмношарен“. Който веднъж е видял негова работа, не може да го сбърка. Това го прави един от най-ексцентричните, но и продавани творци от 80-те години на 20-и век.
Основните мотиви, които художникът използва, са спирали и лабиринти, смели цветни петна, които се преплитат в абстрактни форми с реалистични акценти. Той определя правите линии като „дяволски оръжия“ и къщите му са без нито един ъгъл, с вълнообразни подове, мозайки и много растителност. Хундертвасер дори не гладел дрехите си, за да популяризира кривата линия, понеже правата била „лишена от божественост“.
Когато го питали и защо ходи с различни чорапи, той отговарял: „А защо трябва да са еднакви?!“. И това далеч не е най-екстравагантното му изказване.
„Повечето хора казват, че къщите се състоят от стени. Аз твърдя, че най-важни са прозорците, защото точно те дават лице на сградата“. А понеже очите са различни, той никога не повтаря два еднакви прозореца.
Сигурно затова никой не се учудва на надписа върху тоалетната чиния, в която се събират бакшишите за обслужващите заведението за облекчаване: „Ето къде ви отива по-голямата част от парите“.
Двете нули на модерното изкуство се намират точно срещу къщата на Хундертвасер във Виена и стълбището към тях е издържано в характерния за художника стил на мозайки и ярки цветове. А част от стенописите изобразяват... друго произведение на художника – фабриката за преработка на битови отпадъци „Шпителау“. Основен сюжет в тоалетната е високият 126 м комин на завода. Той изпълнява ролята на филтър и до самия си връх е изографисан от необичайния художник. Но не бива да се учудвате – Хундертвасер е рисувал дори върху жетони за казина и доскоро действащ „Боинг“ на немските въздушни линии. Очевидно творецът е използвал яки материали, защото изгарянето на 260 000 тона боклуци дневно не е повредило произведението му. Както и тоалетната не е мръднала въпреки наситения човекопоток. Мнозина пускат 60-те си евроцента не за да я използват, а само да снимат. Понеже там дори огледалата и мивките са парче изкуство.
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..
Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..
Поемаме към Екс ан Прованс с пътешественика Крикор Асланян. Той вече е в Монреал, където живее, но преди да отлети го поканих в студиото, за да разкаже за две емблематични места, свързани с Пол Сезан и Винсент Ван Гог. С него се запознахме покрай книгата му "Един софийски малчуган разказва", но се оказа, че е посетил 35 държави и освен в Канада е..
"Всеки харесва различно време, включително и ние, синоптиците. Ето сега в това антициклонално, барично поле, което определя времето през последните дни, мога да кажа, че времето е скучно, защото и тези пет изречения, които представляват прогнозата за времето, тя, общо взето, е една и съща. Аз от малък и като синоптик вече, харесвам..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg