Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Завод за боклук е третата по посещаемост забележителност на Виена

Изрисуваният от Хундертвасер инсинератор е в класацията веднага след Виенското колело и катедралата „Свети Стефан“

7
Заводът за отпадъци във Виена
Снимка: Wien Energie

За българите действащ завод за боклук е вонящо място, което се заобикаля отдалеч. За виенчани – паметник на културата, в който се правят над 420 туристически обиколки годишно. Най-известният инсинератор в австрийската столица тази година навършва 50. Той е разположен покрай канала на река Дунав в района Шпителау, само на десет минути с кола от центъра на Виена. Заводът за отпадъци е уникален поради факта, че фасадата му е дело на прочутия австрийски художник, архитект и екозащитник Фриденсрайх Хундертвасер. Който е ходил във Виена, задължително е минал покрай неговата необичайна пъстра къща. Изрисуваното от него място за унищожаване на смет влиза в експлоатация през 1971 г. като част от ТЕЦ Шпителау, но пожар през 1987 г. унищожава големи части от него и нанася щети за повече от 74 млн. евро. Вместо да бъде съборена, инсталацията се изгражда наново на същото място, защото там вече има инфраструктура и техника за производство на топлинна енергия и най-вече, понеже боклукът се изгаря там, където се „ражда“ – в центъра на града.

Заводът за отпадъци във Виена
През 1988 г. Виенската община кани Хундертвасер да превърне Шпителау в произведение на изкуството. Художникът е изправен пред нелеко решение, защото е представител на Зелената партия и е трябвало да бъде убеден, че изгарянето на боклука е най-доброто разрешение на въпроса с отпадъците, след като те веднъж са произведени. Хундертвасер приема оценката на експертите и се заема с дизайна. Изрисуването на сградата му отнема четири години. В наши дни там се изгарят 250 000 тона боклук, от който се произвежда ток и топлинна енергия за 50 000 домакинства. Инсталацията е снабдена със сложна система от пречистващи филтри според най-модерните технологии и екологични стандарти.

Заводът за отпадъци във Виена
Разноцветната фасада, златното кълбо на комина, озелененият покрив и новозасадените дръвчета превръщат Шпителау в неповторима гледка и символ на Виена наравно с катедралата „Свети Стефан“ и Виенското колело. Заводът за боклук е сред най-сниманите сгради във Виена, която се посещава от над 10 хиляди души годишно. Както навсякъде, и зад Худнертвасер наднича българска следа – единствената рисунка на човек, която е направил в огромното си творчество е портрет на актрисата и певица Ирина Малеева – любимка на Фелини, изиграла Джесика, дъщерята на сър Орсън Уелс във „Венецианският търговец“. Хундертвасер толкова много искал да се ожени за нея, че нарисувал „Ирина овер Болканс“.

А ако не ви се хваща трамвая до Шпителау, достатъчно е да посетите действащата тоалетна, превърната от споменатия по-горе художник в използваемо артпроизведение. Можете да я откриете и случайно, ако дивейки се на шарената постройка без два еднакви прозореца, известна като Къщата на Фриденсрайх Хундертвасер, ви подгони зовът на природата към двете нули.

Действаща тоалетна, превърната от Хундертвасер в използваемо артпроизведение.
А тоалетната наистина си струва да се види! Псевдонимът на майстора ѝ в превод от немски Рай на мира Сто води. Оцелял в концентрационен лагер, еврейският художник, скулптор, дизайнер и архитект е прекръстен така от Фредерик Стовасер. Другите му артистични имена също са поетични и причудливи. Regentag и Dunkelbunt, които означават „Дъждовен ден“ и „Тъмношарен“. Който веднъж е видял негова работа, не може да го сбърка. Това го прави един от най-ексцентричните, но и продавани творци от 80-те години на 20-и век.

Основните мотиви, които художникът използва, са спирали и лабиринти, смели цветни петна, които се преплитат в абстрактни форми с реалистични акценти. Той определя правите линии като „дяволски оръжия“ и къщите му са без нито един ъгъл, с вълнообразни подове, мозайки и много растителност. Хундертвасер дори не гладел дрехите си, за да популяризира кривата линия, понеже правата била „лишена от божественост“.

Когато го питали и защо ходи с различни чорапи, той отговарял: „А защо трябва да са еднакви?!“. И това далеч не е най-екстравагантното му изказване.

„Повечето хора казват, че къщите се състоят от стени. Аз твърдя, че най-важни са прозорците, защото точно те дават лице на сградата“. А понеже очите са различни, той никога не повтаря два еднакви прозореца.

Сигурно затова никой не се учудва на надписа върху тоалетната чиния, в която се събират бакшишите за обслужващите заведението за облекчаване: „Ето къде ви отива по-голямата част от парите“.


Двете нули на модерното изкуство се намират точно срещу къщата на Хундертвасер във Виена и стълбището към тях е издържано в характерния за художника стил на мозайки и ярки цветове. А част от стенописите изобразяват... друго произведение на художника – фабриката за преработка на битови отпадъци „Шпителау“.  Основен сюжет в тоалетната е високият 126 м комин на завода. Той изпълнява ролята на филтър и до самия си връх е изографисан от необичайния художник. Но не бива да се учудвате – Хундертвасер е рисувал дори върху жетони за казина и доскоро действащ „Боинг“ на немските въздушни линии. Очевидно творецът е използвал яки материали, защото изгарянето на 260 000 тона боклуци дневно не е повредило произведението му. Както и тоалетната не е мръднала въпреки наситения човекопоток. Мнозина пускат 60-те си евроцента не за да я използват, а само да снимат. Понеже там дори огледалата и мивките са парче изкуство.


Снимки: Магдалена Гигова, EurocommPR, Wien Energie


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Иван Лютаков

Ние сме това, с което се храним…

Има подобна максима сред лекарите, която е силно подкрепена от гастроентеролозите. Именно специалистът в тази област д-р Иван Лютаков представи в поредния брой "За здравето" идеите на своята гилдия за здравето и болестите на стомашно-чревния тракт. Лекарят от болница "Царица Йоанна – ИСУЛ" акцентира върху диагностиката и симптомите на най-често..

публикувано на 12.11.24 в 17:20

Вокалният педагог Моника Методиева за уроците и отговорността в професията и живота

Моника Методиева и музикалното изкуство са неразривно свързани. Музиката се появява още в годините на начално и средно образование в Специално училище за ученици с нарушено зрение "Луи Брайл". Отвежда я до Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", нейн спътник е и в ролите ѝ като актриса в Театър-лаборатория "Алма Алтер", за да..

публикувано на 12.11.24 в 16:02
проф. Диана Гергова

Проф. Диана Гергова: Археологическите паметници в България са оставени без надзор

"Има достатъчни факти, които включват писмени извори, и то гръцки, според които (а  и според преданието) азбуката е пригодена за нуждите на езика – гръцкия или изобщо балканския – е донесена от Орфей, илири , които са я приспособили към нуждите на нашите езици. Те са свързани с нуждите на една древна прослойка –  пеласгите , които всъщност са..

публикувано на 11.11.24 в 18:10

Еврика! Успешни българи: ст. лейтенант Мирослав Димитров

С него ви срещнахме още когато беше курсант от Националния военен университет "Васил Левски", факултет "Артилерия, ПВО и КИС" – Шумен. Повод беше току-що получената стипендия на името на акад. Ангел Балевски, която фондация "Еврика" дава за постижения в инженерни науки в областта на машиностроителните технологии. От тогава минаха цели 4 години...

публикувано на 11.11.24 в 16:53

Алис Димишева за нейната първа Италия

Онези, които редовно слушат "Покана за пътуване", знаят, че в предаването има запазена територия за Алис Димишева. Щом посети за първи път някоя държава, я каня да сподели неподправените си впечатления. Неотдавна студентката по българска филология в Софийски университет се завърна от Римини, Флоренция и Венеция и тутакси я помолих да сподели за своята..

публикувано на 11.11.24 в 08:30