За българите действащ завод за боклук е вонящо място, което се заобикаля отдалеч. За виенчани – паметник на културата, в който се правят над 420 туристически обиколки годишно. Най-известният инсинератор в австрийската столица тази година навършва 50. Той е разположен покрай канала на река Дунав в района Шпителау, само на десет минути с кола от центъра на Виена. Заводът за отпадъци е уникален поради факта, че фасадата му е дело на прочутия австрийски художник, архитект и екозащитник Фриденсрайх Хундертвасер. Който е ходил във Виена, задължително е минал покрай неговата необичайна пъстра къща. Изрисуваното от него място за унищожаване на смет влиза в експлоатация през 1971 г. като част от ТЕЦ Шпителау, но пожар през 1987 г. унищожава големи части от него и нанася щети за повече от 74 млн. евро. Вместо да бъде съборена, инсталацията се изгражда наново на същото място, защото там вече има инфраструктура и техника за производство на топлинна енергия и най-вече, понеже боклукът се изгаря там, където се „ражда“ – в центъра на града.
През 1988 г. Виенската община кани Хундертвасер да превърне Шпителау в произведение на изкуството. Художникът е изправен пред нелеко решение, защото е представител на Зелената партия и е трябвало да бъде убеден, че изгарянето на боклука е най-доброто разрешение на въпроса с отпадъците, след като те веднъж са произведени. Хундертвасер приема оценката на експертите и се заема с дизайна. Изрисуването на сградата му отнема четири години. В наши дни там се изгарят 250 000 тона боклук, от който се произвежда ток и топлинна енергия за 50 000 домакинства. Инсталацията е снабдена със сложна система от пречистващи филтри според най-модерните технологии и екологични стандарти.
Разноцветната фасада, златното кълбо на комина, озелененият покрив и новозасадените дръвчета превръщат Шпителау в неповторима гледка и символ на Виена наравно с катедралата „Свети Стефан“ и Виенското колело. Заводът за боклук е сред най-сниманите сгради във Виена, която се посещава от над 10 хиляди души годишно. Както навсякъде, и зад Худнертвасер наднича българска следа – единствената рисунка на човек, която е направил в огромното си творчество е портрет на актрисата и певица Ирина Малеева – любимка на Фелини, изиграла Джесика, дъщерята на сър Орсън Уелс във „Венецианският търговец“. Хундертвасер толкова много искал да се ожени за нея, че нарисувал „Ирина овер Болканс“.
А ако не ви се хваща трамвая до Шпителау, достатъчно е да посетите действащата тоалетна, превърната от споменатия по-горе художник в използваемо артпроизведение. Можете да я откриете и случайно, ако дивейки се на шарената постройка без два еднакви прозореца, известна като Къщата на Фриденсрайх Хундертвасер, ви подгони зовът на природата към двете нули.
А тоалетната наистина си струва да се види! Псевдонимът на майстора ѝ в превод от немски Рай на мира Сто води. Оцелял в концентрационен лагер, еврейският художник, скулптор, дизайнер и архитект е прекръстен така от Фредерик Стовасер. Другите му артистични имена също са поетични и причудливи. Regentag и Dunkelbunt, които означават „Дъждовен ден“ и „Тъмношарен“. Който веднъж е видял негова работа, не може да го сбърка. Това го прави един от най-ексцентричните, но и продавани творци от 80-те години на 20-и век.
Основните мотиви, които художникът използва, са спирали и лабиринти, смели цветни петна, които се преплитат в абстрактни форми с реалистични акценти. Той определя правите линии като „дяволски оръжия“ и къщите му са без нито един ъгъл, с вълнообразни подове, мозайки и много растителност. Хундертвасер дори не гладел дрехите си, за да популяризира кривата линия, понеже правата била „лишена от божественост“.
Когато го питали и защо ходи с различни чорапи, той отговарял: „А защо трябва да са еднакви?!“. И това далеч не е най-екстравагантното му изказване.
„Повечето хора казват, че къщите се състоят от стени. Аз твърдя, че най-важни са прозорците, защото точно те дават лице на сградата“. А понеже очите са различни, той никога не повтаря два еднакви прозореца.
Сигурно затова никой не се учудва на надписа върху тоалетната чиния, в която се събират бакшишите за обслужващите заведението за облекчаване: „Ето къде ви отива по-голямата част от парите“.
Двете нули на модерното изкуство се намират точно срещу къщата на Хундертвасер във Виена и стълбището към тях е издържано в характерния за художника стил на мозайки и ярки цветове. А част от стенописите изобразяват... друго произведение на художника – фабриката за преработка на битови отпадъци „Шпителау“. Основен сюжет в тоалетната е високият 126 м комин на завода. Той изпълнява ролята на филтър и до самия си връх е изографисан от необичайния художник. Но не бива да се учудвате – Хундертвасер е рисувал дори върху жетони за казина и доскоро действащ „Боинг“ на немските въздушни линии. Очевидно творецът е използвал яки материали, защото изгарянето на 260 000 тона боклуци дневно не е повредило произведението му. Както и тоалетната не е мръднала въпреки наситения човекопоток. Мнозина пускат 60-те си евроцента не за да я използват, а само да снимат. Понеже там дори огледалата и мивките са парче изкуство.
В ценностната скала на българите образованието винаги е заемало едно от първите места. Затова началото на всяка нова учебна година е като национален празник. И тази не направи изключение. Както обикновено учители, ученици и родители бяха поздравени от министъра.На сайта стои поздравът на сегашния министър Цоков. "У важаеми ученици и Вие, скъпи..
На 17 септември, втория (не)учебен ден за софийските училища, разговаряхме с един нов млад директор на столично основно училище. Росен Богомилов е завършил история и география във Великотърновския университет и магистратура по образователен мениджмънт, работи като учител и заместник-директор на 106 ОУ "Григорий Цамблак", а от началото на..
"Премълчаната история" се вглежда в знакови песни, отражение на националната съдба в нейните най-трагични и противоречиви моменти. Слушаме "Песен на Иван Шишман", "Шуми Марица", "Съюзници разбойници", българското изпълнение на Ива Ваня на "Лили Марлен", комунистическия марш "Септемврийци"... И си спомняме както събитията, вдъхновили тези творби, така..
В последния пети епизод от поредицата за Антарктида ще добавим нови интересни факти за ледения континент и за работата на нашите учени там. Какво е усещането, след като акостираш на антарктическия бряг, разказва доц. др. инж. Борис Цанков, който изгражда т. нар. воден цикъл на българската база. Антарктида – познатата и непозната земя: 1..
Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор. Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg