Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво означава „българин“, „български“ и „български език“ през Ранното средновековие

Темнишки старобългарски надпис от времето на Цар Самуил 10-11 в.
Снимка: Wikipedia

Истината и само истината – това трябва да е ако не първият, един от първите закони в науката. А когато науката е история или езикознание, където едно и едно не задължително е равно на две, си мисля, че придържането към истината, е от първостепенна важност. Проблемът е, че политиката много обича да се намесва тъкмо в тези сфери на познанието и да си прекроява фактите според както я устройва. Така братята ни от Северна Македония с лекота си приписват несъществуваща древност, братовчедите от Русия се провъзгласяват за пръв стожер на славянската писменост и култура, която пък напоследък се оказа, че тръгнала от македонската земя, като че ли писмеността от земята извира, приятели отсам и оттатък Атлантика изобщо не се задълбочават в подробностите – всичко е Византия, Османска империя или Балкани, а нациите тъдява били изобретени чак през 19 век. И тъй като гласът на политиката е силен и пробивен, а речта ѝ – лесна за разбиране, тя често успява да заглуши гласа на науката, на истинската наука, която се придържа към истината и истинните доказателства и защитими хипотези. На нас обаче точно този глас и разказ ни е интересен и важен и затова продължаваме да се вслушваме в него.

Какво означават названията „българин“, „български“ и словосъчетанието „български език“, с които днес боравим свободно и без никакво колебание за значението им, по време на Първото българско царство на Дунав, когато картината не е толкова проста и ясна. В най-ранните открити писмени свидетелства, наши и чужди, в които те се срещат, държавата и населението са наречени „български“. Тъй като обаче преобладаващата по численост етническа съставка е славянска, то езикът, който се говори основно в държавата България е славянски. Под „български език“ се разбира езикът на прабългарите, т.е. прабългарският език. Едва по-късно езикът на българските славяни започва да се назовава „български“ по името на държавата и управляващите династии. Тези отдавна известни и безспорни факти обезсмислят изкуствено създаваните и подклаждани спорове как да се наричат глаголицата и кирилицата – славянски или български азбуки. Светите братя Кирил и Методий създават глаголицата и превеждат книги на солунския говор на българските славяни. Този език е славянски, както и днешният ни български език е славянски език. Затова и сътвореното от първоучителите е разбираемо и достъпно за целия славянски свят. Кирилицата, създадена от техни ученици и последователи – също. Изглежда припомнянето на фактите, колкото и да са „азбучно“ ясни, никога не е излишно. Излишно и вредно е самите ние, които се наричаме българи и говорим славянския език, наречен български, да си измисляме несъществуващи проблеми, залитайки по политически подбуди и интереси. Достатъчни са фалшификациите и незнанието на външни псевдоучени, политици и държавни институции. Ще успеем ли да излъчим простия и запомнящ се разказ за безспорното българско славянско духовно първенство, с който да отстояваме правото си на истинска собствена история и национално достойнство.

В предаването „За думите“ проф. Елка Мирчева от Секцията по история на българския език в Института за български език на БАН се позовава на известни писмени паметници, от които става ясно какво влагат средновековните автори в понятията „българин“ и „български език“ до края на Първото българско царство.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25