„Какво би станало, ако...“ В историческата наука този въпрос не се задава, макар че е човъркал въображението на мнозина във връзка с едно или друго събитие.
Представете си обаче, че сте предприемач в новоосвободеното княжество България и князът ви възложи да построите част от изграждащата се тогава железопътна мрежа на страната. Ще трябва да участвате в търгове, да наемате работници, да купувате материали, да се конкурирате за цени и поръчки с останалите индустриалци.
Тази възможност ви дава играта „Железници“, чийто създател е Димитър Георгиев.
В хода на играта, в която се състезавате да строите жп отсечки и гари, има и елемент на изненада, който идва с карта „Телеграма“ – възможно е лично князът да дойде да открие вашата линия или терористичен акт да взриви релсите – все случки, базирани на реални събития от историята.
Изграждането на инфраструктура, както сега и тогава е давало възможност за корупция, а тя на свой ред изисква избор – дали да останете сред почтените строители на съвременна България, или да се впуснете в безскрупулни гешефти, трупайки бързи печалби. Моралният избор предполага по-бавен напредък, но осигурява висока репутация и уважение (игрите по нещо наподобяват приказките, все пак).
„Железници“ е част от ново поколение български настолни игри, създадени по оригинална авторска идея, а не адаптирани чужди заглавия. Дизайнът ѝ е изключително привлекателен, дело на художничката Александра Младенова. Издатели са „Българска история“, а в създаването са участвали още редакторите Боян Христов и Станимира Вътева, консултантът Мартин Чорбаджийски и коректорът Александър Георгиев.
Чуйте разговора с Димитър Георгиев за пътя на една настолна игра от идеята до реализацията, за това има ли рецепта за успех и за разрастващата се общност на любителите на подобни игри у нас.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg