Как се отрази пандемията на българското здравеопазване и пред какви казуси бяха изправени юристите през изминалата година?
Темата коментира в “Нашият ден“ адв. Мария Петрова.
“В началото на годината бяха много чести оплакванията на гражданите, че нямат достъп до ваксини, тогава нямаше ваксинационни пунктове, нямаше възможност и за особен избор на конкретна ваксини.
Съществуваха много притеснения от нежелани реакции. Както и защо в България няма фонд за обезщетение, в случай че настъпят такива.
Отделно от това липсата на организация по въвеждането на данните в операционната система също създаде доста главоболия и работа, защото по този начин бяха нарушавани правата на определени граждани.
Липсата на електронно здравеопазване се отрази в това, че много хора се оказаха ваксинирани, но без изрядни документи впоследствие.“
“По-нататък в годината, когато вече имахме достъп до ваксини, започна следващият колосален проблем – “Зеленият сертификат“.
Само по себе си той е измислен като едно практическо решение за това да проследява докъде е стигнала ваксинационната кампания и на какво можем да разчитаме като общество на ваксинационно покритие, но с него възникнаха и следващите казуси.
Нарушават ли се правата на хората, когато им се изисква на определени места “Зелен сертификат“, какво се случва с работещите, може ли някой да бъде уволнен, ако не представи такъв документ.“
“Възникна и типично българското решение на всеки един проблем, а именно да се опитаме да минем извън системата с т.нар. “фалшиви сертификати“, които създадоха главоболия пък на прокуратурата, а донякъде и на нас адвокатите, защото винаги когато има търсене и предлагане, има хора, които се възползват от този тип документи, но има и такива, които ги издават.“
“Детската болница беше последният казус, по който работих. Всички искаме да имаме добро детско здравеопазване, но не е важно просто да слушаме какво се казва в общественото пространство, а да знаем дали практически то може да се реализира, когато някой обещава нещо, а то противоречи не на един, а на няколко закона. Най-малкото практически е невъзможно да се случи в кратки срокове.“
Решения
“Основното решение, което мога да предложа, преди да стигаме до съд и съдебни дела, е да създадем една добра организация.
Ще си позволя да посъветвам проф. Сербезова, в нейното качество на министър на здравеопазването, да наблегне на няколко основни неща: по-добро развитие на електронното здравеопазване, защото в момента, в който го имаме, няма да имаме организационните проблеми, които хартията и неуредиците с чакането за ваксини и всички онези неща, които съпътстваха годината.
На второ място, трябва да обясним на обществото какво е информирано съгласие, че това не е просто една хартия и подписването не означава, че никой не носи отговорност.
Да се повиши информираността на родителите, на учителите, на лекарите за това какво трябва да се направи в сферата на детското здравеопазване.
И не на последно място, да си дадем ясна сметка, че регулацията в здравеопазването трябва да идва от самото съсловие на лекарите. Час по-скоро БЛС да предприеме мерки за въвеждане на работещи етични правила, защото навсякъде по света най-силната регулация в сферата идва от самите лекари.“
Медицината
“Медицината, базирана на доказателства, е нещото, което можеше да реши много проблеми и е единственото решение в бъдеще на всички, възникнали до момента, и потенциални проблеми в здравеопазването. За да говорим за такава медицина, трябва да има много строга глобална регулация за това как се правят стандартите, изпитванията и проучванията.“
Чуйте адв. Мария Петрова в звуковия файл.
Защо свързваме играта с удоволствие, а ученето с тегоба? Този въпрос засяга порочния начин на мислене, който ограничава потенциала на игрите в образованието. Мария Алкалай от Сдружение "Възможности без граници" коментира в ефира на „Нашият ден“, че всъщност няма нищо по-ефективно от ученето чрез игра . Всяко дете още от най-ранна възраст..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" гостува Зорница Русинова , председател на Икономическия и социален съвет (ИСС), която коментира новите анализи на съвета, насочени към предизвикателствата в демографията, образованието и пазара на труда в България. По нейни думи, през настоящата година ИСС е изготвил няколко ключови..
Австрийската библиотека "Д-р Волфганг Краус" и Австрийското посолство в София организират на 31 октомври 2024 г. от 19:00 ч. в Балната зала на Националната галерия / Двореца събитие, което съчетава литературно четене и музикален концерт с участието на писателя Илия Троянов и музикантите Александър и Константин Владигерови. По време на..
Международният ден на Черно море се отбелязва на днешния 31 октомври. Той е обявен през 1996 г. в Истанбул, Турция, по време на срещата на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна . Целта е да се повиши осведомеността на международната общност за необходимостта от регионално сътрудничество за опазването на..
След Световния ден на инсулта в Lege Artis разговаряме за съвременните възможности за овладяване на инсулта с доц. Росен Калпачки , началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ "Св. Анна" и председател на Българското дружество по инсулт. В началото на разговора доц. Калпачки информира слушателите докъде е стигнало разработването на мобилното..
105 години от създаването си празнува Общинският драматичен театър "Боян Дановски" в Перник. Театърът е създаден през 1919 година под името..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" открива втората си изложба "Поколение ботокс" на 31 октомври от 18.00 ч. Експозицията..
След Световния ден на инсулта в Lege Artis разговаряме за съвременните възможности за овладяване на инсулта с доц. Росен Калпачки , началник на Клиниката..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg