Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

22 години след “Болонския протокол“ – какво се случва в българското висше образование

Снимка: БГНЕС

През 1999 г. министрите на образованието на 29 европейски държави, включително и България, подписват т.нар. “Болонски протокол“ за изграждане на европейски висше образователно пространство.

Какво се случва в българското висше образование 22 години по-късно?

Темата коментира в „Нашият ден“ проф. д-р Андрей Захариев, декан на Катедра "Финанси и кредит" в Стопанската академия в Свищов.

““Европейската зона за висше образование“ е едно достижение на европейската интеграция, което България бенефицира максимално.

Причината е много ясна – винаги, когато Европа лансира една идея я обезпечава ресурсно. Когато това е свързано с висшите училища и възможности те да си партнират става един наистина ресурсоемък процес.

Самото начало на Болонският процес е нецентрализирана инициатива. Самият университет в Болония по повод своята 900-годишнина от основаването си предлага на ректори на други от най-старите университети в Европа да подпишат т.нар. Магна харта.


Това е основополагащият документ, който радушно е приет от бюрократите в Брюксел и в него те виждат една уникална възможност, освен със своята история и традиции във висшето образование, Европа да се обедини около една инициатива, която да превърне самият ЕС в атрактивен център за привличане на млади таланти и учени от целия свят.

Тук е ролята на висшето училище, в частност и висшите училища в България. Защото с нашата евроинтеграция и с приемането ни в ЕС, след програмата “Темпус“, която беше ресурсноизточинка за множество партньорски инициативи – обновяване на курсове, мобилност на преподаватели и на студенти.

На практика с подписването на Болонската харта с присъединяването на България, с първия етап на програмата “Еразъм“ България се нареди в държавите, които отчитат едни постоянно нарастващи позитивни резултати. По своя характер това е една свежа кръв, идеи, стандарт, които определено полагат българското висше образование да прави своите крачки напред и нагоре.“

Позитиви за България

Законодателно при нас се прояви с Европейската система за натрупване и трансфер на кредит. В случая това е една система, която позволява да се направи съпоставимост на учебната документация.

Чуйте  проф. д-р Андрей Захариев в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00