Оперната вечер на програма „Христо Ботев“ е посветена на светлата памет на Едита Груберова – една от най-ярките звезди на световния оперен подиум в последните около пет десетилетия. На 23 декември прекрасната примадона – обичана и аплодирана в продължение на половин век на всички големи оперни сцени, трябваше да отпразнува юбилейния си рожден ден. Случайна травма на главата след падане се оказа несъвместима с живота. Груберова напусна този свят в Цюрих на 18 октомври – три месеца преди да навърши 75 и само две години и половина, след като официално се сбогува със сцената през пролетта на 2019 г. Тази мила, скромна, изискана и очарователна певица от Словакия остава в паметта на ценителите на изкуството с една от най-достойните кариери в историята на операта от втората половина на ХХ и началото на ХХI век. Дебютирала на оперна сцена едва на 21, и след 70-ия си рожден ден тя продължаваше да пее. Всеки месец изнасяше по няколко рецитала, не спираше да играе главни партии на престижни европейски сцени.
В ангажиментите ѝ за юбилейния ѝ сезон (2017-2018 г.), когато Груберова чества впечатляващите 50 години на сцената, имаше спектакъл на „Норма“ във Варшава, в който тя бе главната героиня; рецитали в Миланската Скала и Виенската Държавна опера; изключително предизвикателната партия на Елизабета от „Роберто Деверьо“ на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен; още рецитали в престижни европейски зали, после отново „Роберто Деверьо“ – този път в Унгарската държавна опера, а през април и май 2018 г. – Лукреция от „Лукреция Борджа“ на Доницети, отново в Баварската държавна опера. Последният спектакъл в живота й бе на същата сцена в Мюнхен - „Роберто Деверьо“ на Доницети, след който Груберова бе аплодирана от публиката повече от 10 минути.
След новината за смъртта ѝ колегата от британското издание „Грамофон“ Дейвид Патрик Стърнс отбеляза, че „нито един съвременен лирико-колоратурен сопран не е имал толкова висококачествен и дълъг вокален живот като Едита Груберова“. Според авторитетния критик Груберова в много отношения е била полярната противоположност на Калас, постигайки драматична достоверност чрез по-леки вокални средства.
В интервю с Джанкарло Ландини, публикувано в италианското списание „Опера“ преди няколко години, Груберова се съгласява с неговото предположение, че най-голямото ѝ постижение е фактът, че е успяла да постигне най-голяма изразителност в централния регистър на гласа си: „За мен винаги е било лесно да пея най-високите тонове“ – казва певицата. „От времето, когато учех в Консерваторията покорявах височините и това не ми струваше нищо. Преподавателката ми веднага ме определи като колоратурен сопран. Високата постановка на гласа ми беше естествена. Но се наложи да завоювам центъра, трябваше доста да поработя над неговата изразителност. Всичко си дойде на мястото в процеса на творческо съзряване.
- Как продължи кариерата Ви?
След Царицата на нощта в живота ми имаше среща с огромно значение – срещата с Цербинета от „Ариадна на Наксос“. За да въплътя тази удивителна фигура от театъра на Рихард Щраус ми се наложи да измина дълъг път. През 1976 г., когато изпях партията под палката на Карл Бьом, гласът ми беше много свеж. Днес той все още е съвършен инструмент, но през годините се научих да се съсредоточавам върху всяка отделна нота, за да извлека от нея максималната изразителност, драматична сила и проникновеност. Научих се правилно да построявам звука, да намирам опората, която гарантира качеството на гласа ми, но – най-важното, с помощта на всички тези открития се научих по-дълбоко да изразявам драмата“.
През 1993 г. в разговор с британския критик Хю Канинг, публикуван на страниците на списание „Грамофон“, Груберова споделя: „Колкото по-високи са тоновете, толкова по-добре се чувствам… Гласът ми определя репертоара ми. Имало е диригенти, които са ми предлагали „Силата на съдбата“, Императрицата в „Жената без сянка“… уверявам ви – известни диригенти! Но аз винаги им казвам: питайте гласа ми“.
Едита Груберова може и да не откри приживе тайната на вечната младост – физическа и вокална, но със сигурност надмина почти всички свои знаменити съперници.
Гласът ѝ ще звучи в оперната вечер (18 декември от 20 часа) във фрагменти от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, „Лучия ди Ламермур“ и „Мария Стюарт“ на Доницети, „Капулети и Монтеки“ на Белини, „Риголето“ на Верди, „Хофманови разкази“ на Офенбах и, разбира се – коронната ѝ Цербинета от „Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg