Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Даниел Лорер: Над 5% ръст на българската икономика е абсолютно постижима цел

Даниел Лорер
Снимка: БГНЕС

“Над 5% ръст е абсолютно постижима цел за българската икономика. Виждали сме както нашата съседка Румъния, така и Чехия, и Унгария да постигат и по-сериозни цифри. Смятам, че г-н Петков дори е пестелив в оценката си на това какво може да постигне България – казва в предаването “Нашият ден“ на БНР министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер по повод първата реч на премиера Кирил Петков в Народното събрание, в която той зададе цел на растежа над 5%.

Икономическият растеж на една държавна е функция от три неща – капиталът, който влиза в нея, човешките ресурси, които работят за превръщането на този капитал в добавена стойност и технологиите, които подпомагат този процес.

В предизборната програма на ПП, а и в коалиционното споразумение, което създадохме с нашите партньори имаме много сериозна капиталова програма, която ще създаде голяма част от този растеж. Говорим за инфраструктура, която липсва от десетилетия у нас, която трябва да бъде изградена.

И допълнителният елемент, който ще даде растежа и това ще бъде устойчивият растеж за години напред, растежът, базиран на иновации и на умен бизнес, който се гради върху висок човешки капитал, върху нови технологии, привличането им от чужбина у нас и създаването на такива в самата България."

На 14 декември 2021 в София Тех Парк се проведе срещата Powers Summit, организирана от Фондация Webit и Атлантическия клуб в България. Какво поискаха предприемачите у нас?

“Те поискаха няколко много отчетливи неща. Първото нещо, с което ние вече се справяме от няколко години насам и то ще продължи да се ускорява, е достъпът до капитали. Не само благодарение на европейските програми, но и на зараждащото се разбиране в българските бюджетни институции, че инвестиции в технологии и наука са необходими.

В България постепенно достъпът до капитал за иновации и създаване на нови високотехнологични предприятия започва да е възможен за всички.

По-същественият аспект, в който изоставаме и предприемачите го подчертаха много дебело за хората във властта като мен и г-н Василев, които слушахме активно, е достъпът до човешки ресурси.

За щастие нещата, които предприемачите маркираха, бяха в едно с нашето разбиране за това какво е необходимо. Човешките ресурси и тяхната подготовка у нас сериозно изостават от това, което е необходимо, за да създаваме иновации на световно ниво.

В момента нито средните училища, нито българските университети са готови. Една от важните цели на Министерството на иновациите и растежа ще бъде активна колаборация с Министерството на образованието.

Друг аспект, който обсъдихме с предприемачите, е необходимостта от лесен механизъм за привличане на чужди кадри у нас – както в академичната сфера, така и в предприемаческата. Темата за “Синята карта на ЕС“ трябва да бъде ускорена, за да могат инженери и други висококвалифицирани кадри от чужбина лесно да получават работна виза за България."

Завръщане на висококвалифицирани българи от чужбина

"За щастие във високотехнологичния сектор заплатите вече се променят значително и започват да стават конкурентни на заплатите в Западна Европа.

Времето, в което България се предлагаше на света като място за нископлатени инженери, отдавна е отминало. Време е да станем място за инженери, които създават висока добавена стойност и интересни високотехнологични продукти.

Нашите топ инженери от чужбина ще започнат да се завръщат в България, която обичат, не само когато тя може да им предложи добре платени работни места, а и когато тя може да им предложи здравеопазване, което не ги кара да търсят такова в чужбина. Когато може да им предложи образование за децата им, което не ги кара да търсят частни уроци и училища. И преди всичко ред и законност, които не ги карат да се опасяват, че всеки един момент трябва да напуснат страната, тъй като някой иска да рекетира чичо им, леля им и техните бизнеси тук."

Нужна ли е промяна в Търговския закон

Стартиращите дружества имат специфика, която не е отразена в нашия закон – формата на акции, раздаването на опции, акции, които да бъдат осъществявани в бъдещ момент от служителите като форма на мотивация. Редица модерни форми на управление на компанията, които не съществуват в нашия Търговски закон и е време спешно да ги създадем, ако искаме повече стартиращи компании да се инкорпорират у нас, а не в чужбина.

Предприемачески дух в администрацията - възможно ли е?

Оптимист съм от това, което виждам вече в Министерски съвет. Не бих нарекъл атмосферата там предприемаческа, но е изключително колегиална и сътрудничеството е на много високо и динамично ниво. Надявам се този вирус на добрата и бърза работа заедно, която е основата на предприемаческия дух, да зарази нашата администрация и от Министерски съвет да успеем да пренесем това и в ресорните ни министерства.“

Чуйте Даниел Лорер в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00