“Над 5% ръст е абсолютно постижима цел за българската икономика. Виждали сме както нашата съседка Румъния, така и Чехия, и Унгария да постигат и по-сериозни цифри. Смятам, че г-н Петков дори е пестелив в оценката си на това какво може да постигне България – казва в предаването “Нашият ден“ на БНР министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер по повод първата реч на премиера Кирил Петков в Народното събрание, в която той зададе цел на растежа над 5%.
Икономическият растеж на една държавна е функция от три неща – капиталът, който влиза в нея, човешките ресурси, които работят за превръщането на този капитал в добавена стойност и технологиите, които подпомагат този процес.
В предизборната програма на ПП, а и в коалиционното споразумение, което създадохме с нашите партньори имаме много сериозна капиталова програма, която ще създаде голяма част от този растеж. Говорим за инфраструктура, която липсва от десетилетия у нас, която трябва да бъде изградена.
И допълнителният елемент, който ще даде растежа и това ще бъде устойчивият растеж за години напред, растежът, базиран на иновации и на умен бизнес, който се гради върху висок човешки капитал, върху нови технологии, привличането им от чужбина у нас и създаването на такива в самата България."
На 14 декември 2021 в София Тех Парк се проведе срещата Powers Summit, организирана от Фондация Webit и Атлантическия клуб в България. Какво поискаха предприемачите у нас?
“Те поискаха няколко много отчетливи неща. Първото нещо, с което ние вече се справяме от няколко години насам и то ще продължи да се ускорява, е достъпът до капитали. Не само благодарение на европейските програми, но и на зараждащото се разбиране в българските бюджетни институции, че инвестиции в технологии и наука са необходими.
В България постепенно достъпът до капитал за иновации и създаване на нови високотехнологични предприятия започва да е възможен за всички.
По-същественият аспект, в който изоставаме и предприемачите го подчертаха много дебело за хората във властта като мен и г-н Василев, които слушахме активно, е достъпът до човешки ресурси.
За щастие нещата, които предприемачите маркираха, бяха в едно с нашето разбиране за това какво е необходимо. Човешките ресурси и тяхната подготовка у нас сериозно изостават от това, което е необходимо, за да създаваме иновации на световно ниво.
В момента нито средните училища, нито българските университети са готови. Една от важните цели на Министерството на иновациите и растежа ще бъде активна колаборация с Министерството на образованието.
Друг аспект, който обсъдихме с предприемачите, е необходимостта от лесен механизъм за привличане на чужди кадри у нас – както в академичната сфера, така и в предприемаческата. Темата за “Синята карта на ЕС“ трябва да бъде ускорена, за да могат инженери и други висококвалифицирани кадри от чужбина лесно да получават работна виза за България."
Завръщане на висококвалифицирани българи от чужбина
"За щастие във високотехнологичния сектор заплатите вече се променят значително и започват да стават конкурентни на заплатите в Западна Европа.
Времето, в което България се предлагаше на света като място за нископлатени инженери, отдавна е отминало. Време е да станем място за инженери, които създават висока добавена стойност и интересни високотехнологични продукти.
Нашите топ инженери от чужбина ще започнат да се завръщат в България, която обичат, не само когато тя може да им предложи добре платени работни места, а и когато тя може да им предложи здравеопазване, което не ги кара да търсят такова в чужбина. Когато може да им предложи образование за децата им, което не ги кара да търсят частни уроци и училища. И преди всичко ред и законност, които не ги карат да се опасяват, че всеки един момент трябва да напуснат страната, тъй като някой иска да рекетира чичо им, леля им и техните бизнеси тук."
Нужна ли е промяна в Търговския закон
Стартиращите дружества имат специфика, която не е отразена в нашия закон – формата на акции, раздаването на опции, акции, които да бъдат осъществявани в бъдещ момент от служителите като форма на мотивация. Редица модерни форми на управление на компанията, които не съществуват в нашия Търговски закон и е време спешно да ги създадем, ако искаме повече стартиращи компании да се инкорпорират у нас, а не в чужбина.
Предприемачески дух в администрацията - възможно ли е?
Оптимист съм от това, което виждам вече в Министерски съвет. Не бих нарекъл атмосферата там предприемаческа, но е изключително колегиална и сътрудничеството е на много високо и динамично ниво. Надявам се този вирус на добрата и бърза работа заедно, която е основата на предприемаческия дух, да зарази нашата администрация и от Министерски съвет да успеем да пренесем това и в ресорните ни министерства.“
Чуйте Даниел Лорер в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg