Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Хор „Бодра смяна“ – една вълшебна приказка във вечното настояще

Хор „Бодра смяна“ за началото
Снимка: bodrasmyana.bg

Един от най-известните и обичани български хорови състави, който винаги бива разпознат със своите майсторски и емблематични изпълнения не само от меломаните у нас, но и от ценителите на високото изкуство по целия свят, отбелязва през 2021 г. достолепните 75 години от своето създаване. Това е „Бодра смяна“ – не само първият български детски хор, получил световно признание и известност, но и най-старият детски певчески състав, с който се поставя началото на системното школувано детско хорово пеене у нас. Разбира се, в исторически план, в България съществува практиката на ученически състави, които участват в различни мероприятия, свързани с църковните или светски празници, но тъкмо „Бодра смяна“ се явява съставът, който от самото си начало отговаря в пълна степен на разбирането за понятието „хор“, и който издига детското хорово пеене до непознати дотогава висини и изключително обогатява съвременната ни музикална култура.

„Бодра смяна“ възниква в края на 1946 г. като наследник на широко известния по онова време „Хор на софийските славейчета“, създаден от музикалния педагог и диригент Бончо Бочев, който застава начело и на новосформирания състав, за да го ръководи почти до края на земния си път.

„Бодра смяна“, 1985 г.
„Хорът се разви невероятно бързо. Само пет-шест месеца след основаването си през май 1946 година, той е национален първенец... Отговорните задачи, които често се възлагаха на Бодра смяна, бяха основната причина за приказно бързото развитие и израстване на колектива. Трябва да наблюдава човек отблизо тези деца, когато се готвят за подобни задачи, за да разбере как това ги мобилизира и какви сили могат да развият те, с какво търпение и упорство работят, с какъв жар се включват в изпитите, които определят представителните групи. Всички подобни участия… и особено тези задграничните, дават най-силен тласък в художественото и възпитателно развитие на „Бодра смяна“.
(Бончо Бочев из интервю за БНР)



Изключително бурното развитие и напредък на състава, още в първите две десетилетия от неговото съществуване, привлича все повече професионални музиканти, за да допринесат за художественото израстване на малките певци както по отношение на изпълнителската техника, така и на естетическия вкус. И съвсем естествено, на първо място, това е дъщерята на Бончо Бочев – Лиляна Бочева, която от средата на 60-те години на миналия век активно поема заедно с баща си работата в хора, а високото изпълнителско майсторство позволява в репертоара да се включват творби от Ренесанса до съвременността, при това далеч надхвърлящи хоризонта на т. нар. музика за деца. Това привлича и вниманието на българските композитори, както класици, така и от по-новите генерации, които често пъти започват да пишат произведения, специално създадени за състава, или пък да правят обработки на свои творби, за да ги приспособят за изпълнение от бодросменците.

„Бодра смяна“, 2019 г.
Пример в това отношение представлява и творческото приятелство между композитора Тодор Попов и „Бодра смяна“, което той изразява и чрез думите си: „Много от моите песни, които съм написал, са написани или специално за „Бодра смяна“, или пък са намерили най-добро изпълнение в „Бодра смяна“, и това датира още от най-ранно време, когато аз току-що се бях запознал с Бончо Бочев, току-що беше основана „Бодра смяна“ и даже малко преди това, с хора на „Софийските славейчета“. Между многото песни, които са пяти от „Бодра смяна“ у нас, а и извън границите на България, аз бих искал да отбележа няколко, които са по-тясно свързани с хор „Бодра смяна“ – това са „Акварел“– една песен, която аз много обичам, и която песен звучи в изпълнение на „Бодра смяна“ изключително хубаво… друга песен е „Баркарола“ – и двете писани по времето, когато Бончо Бочев беше жив... Бончо Бочев звучи наистина с епитета „Незабравим“.
 


Неслучайно през изминалите 75 години за „Бодра смяна“, за създателя Бончо Бочев, за неговите следовници, най-вече в лицето на дъщеря му Лиляна Бочева и за десетките успехи, постигнати от състава е писано много, правени са радио и телевизионни предавания, множество аудио и видеозаписи. През школата на „Бодра смяна“ преминават стотици деца, много от които впоследствие се утвърждават като изявени професионалисти не само в музиката, но също така в киното, театъра, музикалната наука и публицистика, както и в различни сфери на живота извън изкуството.

„Бодра смяна“ - днес

На 14 декември от 19.30 ч., в „Студио „Музика“ екипът на предаването ще се опита да изгради своеобразен мост между славното и незабравимо минало на хор „Бодра смяна“, оставил златни страници в историята, и неговия съвременен облик. Изграждането на този мост е не само с музикални илюстрации от прекрасни и незабравими изпълнения на състава, но и с гласовете на някои от ярките личности, свързали творческия си път с бележития хор. Това са създателят Бончо Бочев, композиторите Тодор Попов и Васил Казанджиев, а така също и гласовете на хористи от различни поколения, имали щастието да бъдат част от миналото и настоящето на „Бодра смяна“: Таня Доганова – дългогодишен хоров диригент и кинорежисьор-документалист, една от хористките, приета в „Бодра смяна“ още от самото му основаване през 1946 г., музикалните теоретици и редактори в програма „Христо Ботев” Наталия Илиева и Елена Хубанова, Михаела Попсавова – тясно свързала живота си с певческото изкуство като съпруга на един от доайените на съвременната българска диригентска хорова школа проф. протопсалт Мирослав Попсавов, Георги Начев – един от солистите на „Бодра смяна” през 80-те години на XX век, както и главният диригент на състава от 2010 г. до момента Александър Кочков.


„Бодра смяна“ с „Детския хор на България“
Снимки: bodrasmyana.bg, Василка Балевска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Роберто Деверьо" на Доницети в постановка от Амстердам

Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..

публикувано на 05.04.25 в 08:15

"Роберто Деверьо", опера от Гаетано Доницети в три действия

Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран •  Роберто..

публикувано на 04.04.25 в 11:45

Арнау Гарофе Фарас: Испанецът, който намери музикалния си дом в България

Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър Куба..

обновено на 04.04.25 в 10:57

Етиопски пънк-джаз в петък вечер

Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от най-важните етио-джаз групи в света днес (с елементи на откровен пънк, прогресив рок и фрий джаз), пристига в София на 4 април, първия петък на месеца, по покана на концертната поредица "Аларма..

публикувано на 03.04.25 в 20:22

Цигански ритми и виртуозност от "Кварто" в "Циганка"

На международния ден на ромите "Кварто" музикантите ще изненадат публиката с изключителна програма със символно значение. Цигански музикални шедьоври, сред които: "Астурия" от Исак Албенис, "Кармен-фантазия" от Жорж Бизе-Пабло Сарасате, "Цигански напеви" от Пабло Сарасате, "Унгарски танци" от Йоханес Брамс, "Румънски танци" от Бела Барток,..

публикувано на 03.04.25 в 08:05