По всичко личи, че разговорът за „завладените“ медии в „превзетата“ държава тепърва ще се задълбочава и няма как да бъде по друг начин, след като беше доказано, че много от системите за контрол в държавата ни не работят. Как се отразява това на медийния сектор?
И защо, по думите на проф. Нели Огнянова, гаранциите за правото на информация и медиен плурализъм отпадат или не се въвеждат?
И коя е „заигравката“, която парализира медиите в България?
Какво ни показва случаят с вестник „Труд“, избухнал преди дни, защото Министерството на културата и полицията, заради неплатени задължения, запечата помещенията, в които е настанен този вестник.
Все въпроси, на които отговаря в „Мрежата“ на доц. д-р Иво Инджов, политически и медиен анализатор, преподавател по журналистика във Великотърновския университет.:
„Случаят с в. „Труд“ е показателен за симбиозата, в която дълго време са съществували част от медиите в България, симбиоза с властта. Ние знаем с кого, с коя партия, с коя политическа сила, която беше и партия - държава, е реализирана тази симбиоза. Става въпрос за ГЕРБ. Случаят с „Труд“ е един остатък от системата, който показва, че има много останки, големи отломки от тази система и някои медии още не са си пречупили верноподаническия стил на отразяване на тази партия. Тези отломки могат да минират опитите за прочистване на медийната система в България. Глаголът „прочиствам“ не е хубав, но ще го свържа с това, което вие казахте, а именно да има някакви етични стандарти, които да се практикуват, да бъдат приети от журналистическата общност, да бъдат припознати от по-голяма част от медиите, защото не бива да очакваме 100% съгласие и на тази база медиите да започнат да контактуват като автономни организации с държавата, а не да зависят от нея с пряко или индиректно финансиране.“
Целия разговор може да проследите в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg