Смисълът на научните открития е да се използват, същевременно обаче публикуването и четенето на много от авторитетните научни списания или изисква висок абонамент от потребителите, или авторът заплаща, така че публикацията му да може да бъде четена и споделяна. Малка група издателства държи интелектуалната собственост над голяма част от научните публикации.
А ако обществото финансира научни изследвания, то трябва да има свободен достъп до резултатите. Това не е само въпрос на справедливост, безпрепятственият поток на знанията е от решаващо значение за технологичните иновации и спомага за икономическия растеж.
„Всички списания трябва да са достъпни – казва проф. Николай Витанов от Физическия факултет на Софийския университет. – Жалко е важни научни открития да се възпрепятстват от тривиален и решим проблем, като липса на средства, да стигнете до информацията. Не е нормално научното познание да е недостъпно.“
Редица европейски държави предприемат мерки за срутването на високите финансови стени пред познанието. В Covid кризата всички статии, свързани с вируса, бяха и продължават да са отворени, но човечеството има и други проблеми за решаване.
Междувременно за хората, създаващи наука, появата на портала Sci-hub е може би едно от най-важните събития на 21 век. Платформата за свободно споделяне и теглене на научни статии е създадена през 2011 г. от програмистката Александра Елбакян, която има арменска, казахска и руска кръв.
Sci-hub прави науката по-достъпна, споделянето на информация по-лесно, ускорява прогреса и откритията, помага на младите изследователи да черпят от опита на своите колеги и да ползват труда им като основа за създаване на още повече наука, на нови лекарства, нови модерни технологии, за ускоряване на технологичния прогрес.
Разбира се, Sci-hub е пиратска платформа и нарушава традиционния бизнес модел на издателите. Но в крайна сметка ползите могат да се оценяват на глобално ниво, а издателите могат просто да преустроят бизнес модела си, за да използват свободното споделяне на информация, а не да го ограничават. В крайна сметка какъв е смисълът от правене на наука, ако никой не я използва?
Нови български учени бяха включени в класацията на Станфордския университет за влияние върху световната наука, което е повод за гордост. Същевременно според проучване на Евробарометър 57% от българите смятат, че не им е нужно да знаят какво се случва в науката. Проф. Николай Витанов, който отново е след двата процента най-добри световни учени в класацията, коментира тези, може би, парадоксални дадености.
„Ако имахме статистика отпреди десет години, резултатите може би щяха да са по-лоши и всъщност да се окаже, че има засилване на интереса. Преди пандемията публиката на научни събития на живо се увеличаваше и те се радват на интерес не само в столицата – коментира д-р Йордан Стефанов, автор на блога „Наука и критично мислене“.
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ в антропологията и във философията на науката човек като проф. Герджиков. Изследванията му са залегнали в близо 150 научни труда. Пътешествието му е започнало от столицата Мексико сити – град с..
Гьобекли тепе е един от най-новите и най-интересните археологически обекти в Република Турция, където въпросите все още са повече от отговорите, които учените могат да дадат. Гьобекли тепе или Кореместият хълм, както се превежда буквално от турски език, днес е един от най-важните археологически обекти в света. Учените го определят като най-старото..
Лято, море и различни култури а ще се срещнат в Созопол на 18-ия Международен младежки фестивал-конкурс на изкуствата "Музите" (от 5 юли до 15 юли) ...
З а женската сексуалност и за мъжкия поглед към жените, поглед, който срещаме върху билбордове, рекламни пана, публични пространства, корици на модни..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg