Издаден у нас преди почти век, романът на нобелистката Селма Лагерльоф „Коларят на Смъртта“ е преведен тогава вероятно от немски, а сега за първи път излиза в превод от шведски език на Меглена Боденска. За него писателката казва към края на живота си: „Тази книга може би е по-близо до сърцето ми от всяка друга“ и я определя като шедьовър. Макар да не е от най-продаваните ѝ приживе романи, „Коларят на Смъртта“ е разбран сякаш повече от следващите поколения.
В книгата Лагерльоф засяга не само теми като пиянството и честата зараза от туберкулоза по онова време, но и вечния въпрос за спасението на човешката душа, като се опира на френска средновековна легенда за колата на Смъртта, която сменя кочияша си в навечерието на всяка Нова година.
Вероятно това съчетание събужда интереса на Виктор Шострьом и той филмира романа толкова успешно, че филмът остава завинаги свързан със „златната епоха“ на шведското кино. През 2012 година той се нарежда сред 25-те най-добри шведски филма за всички времена в анкета на 50 критици и интелектуалци, а Ингмар Бергман поставя с успех пиеса за заснемането му на Пер Улов Енквист със заглавие „Майсторите на образи“ на сцената на Драматен през 1998 г. Впрочем Бергман всяка година по един път гледа този филм в студиото си на остров Форьо.
Повече интересни подробности за самата Селма Лагерльоф, за романа ѝ и за неговия филмов и театрален живот можете да прочетете в послеслова на преводачката Меглена Боденска. А ето и една любопитна подробност от българския живот на романа: през 1932 г. в Казанлък Вегетарианската група с. Шипка издава „Силата на съвестта: Пиеса в 3 д. по Селма Лагерльоф“, през 1933 г. „Кооператорче“ в Раднево публикува „Коларят на Смъртта: Пиеса за селски театър“ от Иван Попов, а в столицата е публикувана в издателство „Светлина“ „Коларят на Смъртта: драма в 5 д.: трогателна пиеса против пиянството“ от Сава Иванов…
Чуйте Меглена Боденска.
В рамките на Есенните литературни срещи в София гостува германската писателка и журналистка Джаки Томе. Тя спечели известност с книгите си "Една жена – една книга", "Празнувай бръчките си, както дойдат: книга за всички, които остаряват", "Моменти на яснота", които бързо се превърнаха в бестселъри на немскоезичния пазар. Двете ѝ последни книги са..
Книгата "50 забравени места в България" от Слави Панайотов повежда читателите на мистично пътешествие в страната ни Шестата поред творба на един от най-успешните създатели на онлайн съдържание идва след двугодишен труд. В 400 страници са събрани малко известни и дори забравени места, съхраняващи тайнствената красота на родината ни. Книгата обхваща..
Визуалният артист Тодор Рабаджийски излага свои творби под името "Сурови перспективи" (Raw Perspectives). Изложбата е от 3 части – керамика, инсталация и живопис. Пространство на галерия +359 ("Водната кула") е подходящо за цялостния изглед на произведенията. Откроява се инсталацията, която се простира от върха на кулата до основата. Авторът..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански актьор е в София по покана на телевизия bTV Comedy, която отбелязва 15-ия си рожден ден. Освен представители на медиите, на срещата с испанския актьор в петък присъстваха и посланикът на..
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
Визуалният артист Тодор Рабаджийски излага свои творби под името "Сурови перспективи" (Raw Perspectives). Изложбата е от 3 части – керамика, инсталация и..
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg