Издаден у нас преди почти век, романът на нобелистката Селма Лагерльоф „Коларят на Смъртта“ е преведен тогава вероятно от немски, а сега за първи път излиза в превод от шведски език на Меглена Боденска. За него писателката казва към края на живота си: „Тази книга може би е по-близо до сърцето ми от всяка друга“ и я определя като шедьовър. Макар да не е от най-продаваните ѝ приживе романи, „Коларят на Смъртта“ е разбран сякаш повече от следващите поколения.
В книгата Лагерльоф засяга не само теми като пиянството и честата зараза от туберкулоза по онова време, но и вечния въпрос за спасението на човешката душа, като се опира на френска средновековна легенда за колата на Смъртта, която сменя кочияша си в навечерието на всяка Нова година.
Вероятно това съчетание събужда интереса на Виктор Шострьом и той филмира романа толкова успешно, че филмът остава завинаги свързан със „златната епоха“ на шведското кино. През 2012 година той се нарежда сред 25-те най-добри шведски филма за всички времена в анкета на 50 критици и интелектуалци, а Ингмар Бергман поставя с успех пиеса за заснемането му на Пер Улов Енквист със заглавие „Майсторите на образи“ на сцената на Драматен през 1998 г. Впрочем Бергман всяка година по един път гледа този филм в студиото си на остров Форьо.
Повече интересни подробности за самата Селма Лагерльоф, за романа ѝ и за неговия филмов и театрален живот можете да прочетете в послеслова на преводачката Меглена Боденска. А ето и една любопитна подробност от българския живот на романа: през 1932 г. в Казанлък Вегетарианската група с. Шипка издава „Силата на съвестта: Пиеса в 3 д. по Селма Лагерльоф“, през 1933 г. „Кооператорче“ в Раднево публикува „Коларят на Смъртта: Пиеса за селски театър“ от Иван Попов, а в столицата е публикувана в издателство „Светлина“ „Коларят на Смъртта: драма в 5 д.: трогателна пиеса против пиянството“ от Сава Иванов…
Чуйте Меглена Боденска.
В рубриката "Архивите са живи" отправяме поглед към развитието на българския политически живот през вековете, представен чрез едно уникално свидетелство. През февруари 1899 г. чешкият историк и белеатрист – Константин Иречек – публикува статия, в която отразява особености на българската политическа сцена. Ето един цитат от нея: "Българин с българин..
Василена Винценцо - Коломоец не е обикновена актриса. Тя е млад и изключително талантлив човек с дълго портфолио, който се е заел и да бъде собственик на пространството за независим театър Yalta Art Room. Част от личностите, които имат принос към обществото чрез изкуство. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2012 г. в класа на проф...
С проф. Джън Дзин от Китайската художествена академия разговаряме в "Terra Култура" за артпроекта "Пастир на светлината" и България като първа локация на Expeditionary Light Project. Проф. Джън съчетава технологии и изкуство, за да създава мултисензорни преживявани. Творчеството му е социално ориентирано, изследващо поезията на..
Отбелязваме 126 години от рождението на германския поет, белетрист, журналист, а също така пацифист и непримирим демократ Ерих Кестнер. През 1933 година на площада пред Операта в Берлин нацистите изгарят "нездравите" творби на д-р Кестнер. Сред тълпата, която мълчаливо наблюдава пламъците, е и самият писател. Обявен за "политически..
Жената след 40! Има ли такова нещо, като остаряване с достойнство? Дали можем да вярваме, че ще продължат да ни харесват, ако не приемаме общоприетите рамки и роли, които отговарят на етикета "жената след 40". Веселина Николаева и Еми Барух – две жени след 40 – в откровен разговор за "Голямото сбогуване Голямото посрещане" – най-новата фотографска..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg