Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Хърватска литературна вечер

Снимка: Столична библиотека

Връзките между българските и хърватските поети имат традиции, а контактите в последните години стават все по-активни. Основен катализатор е Иван Херцег, гостувал неведнъж у нас, канил на различни събития в Хърватия български съвременни автори и публикувал голям брой наши поети в списание „Поезия“. Сега в София предстои отново среща, инспирирана от неговата неизтощима енергия. 

Хърватските поетеси Дария Жилич и Нева Лукич гостуват за кратко в България и заедно с Албена Тодорова и Георги Гаврилов ще четат стихове и ще разговарят с гостите на Хърватска литературна вечер в Литературния клуб на Столична библиотека на 11 декември от 18.30 часа. От българска страна идеята се осъществява благодарение на Столична библиотека, Къща за литература и преводи Разговор и за литературата и полуострова, но не на последно място, а напротив – с активната работа по организацията и превода на Людмила Миндова – поет, преводач и учен, която заедно с Димана Митева преведе стихотворенията на хърватските поетеси на български. Модератор на вечерта е домакинът на събитието Петър Чухов.

Ето и кратките биографии на хърватските поетеси:

Дария Жилич е родена през 1972 г. в Загреб. Завършва история и сравнително литературознание във Философския факултет на Загребския университет. Пише поезия, есеистика и критика. Сътрудничи на Хърватското национално радио, както и в различни проекти и списания. Дария Жилич превежда съвременни американски, словенски, британски и арабски поети, а нейни стихове могат да бъдат прочетени на италиански, словенски, словашки, английски и български език. Автор е на книгите „Гърди и ягоди“ (поезия, 2005, 2009); „Да пишеш с мляко: очерци за поезията на съвременни авторки“ (2008); „Танцувай, Modesty, танцувай“ (поезия, 2010); „Муза вън от гетото: есета за съвременната литература“ (2010); „Паралелни градини“ (интервюта с писатели, учени и активисти от Хърватия и региона, 2011); „Номади и хибриди: есета за литературата и филма“ (2011); „Тропизми: текстове за поетически  книги“ (2011); „Омара“ (разкази, 2012); „Тропизми 2: критики и есета“ (2013); „Ирис: запис за изчезването и повторението“ (разкази, 2013).

Нева Лукич е родена през 1982 г. в Загреб. Завършила е история на изкуството и археология във Философския факултет на Загребския университет, след което защитава магистратура по история на изкуството в университета Лайден в Холандия. Нейни стихотворения и разкази са публикувани в редица хърватски и чуждестранни печатни и електронни издания. Участвала е в четения и фестивали на краткия разказ, поезията и филма, сред които се открояват Стихът в региона (Загреб), FLEM – Фестивал на литературата на европейското Средиземноморие (Белград), Скоч и поезия (Белград), Панаир на книгата (Любляна), Панаир на книгата (Белград), NEMAF – Международен фестивал на новите медии (Сеул), Фестивал на късометражния филм (Кан), Холандски филмов фестивал (Утрехт) идр. Издала е стихосбирките „Рокля Обскура“ (2011), „Сенки на семки“ (2015), „Ежене“ (2020), сборниците с кратки разкази „Хора без парк“ (2009), „Море и спрели разкази“ (2016), както и „Тревичка над облака“ (2018) – детска книжка с илюстрации на Иван Тудек. Превеждана е на английски, словенски, сръбски. Съавторка е на експерименталния филм The Motel in the Well (2016). Повече за нея и от нея може да се прочете в сайта ѝ: 

Чуйте Людмила Миндова

Снимка – Столична библиотека



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Пеперуди на Еверест": Музикалното вдъхновение зад творческата трансформация на Рос Росин

Новият документален филм "Пеперуди на Еверест" на мексиканския режисьор Октавио Майя Роча представя последното артистично пътешествие на международно признатия хиперреалистичен художник Рос Росин. Филмът е посветен на творческата еволюция на Рос през годините, а музикалният му съпровод носи личния почерк на българския артист Андрей Янев, който вече..

обновено на 24.02.25 в 13:26
Илия Бешков  „Бай Ганьо чете „Бай Ганьо“, 1947 г.

Бай Ганьо и Константин Иречек: Диалог от миналото

В рубриката "Архивите са живи" отправяме поглед към развитието на българския политически живот през вековете, представен чрез едно уникално свидетелство. През февруари 1899 г. чешкият историк и белеатрист – Константин Иречек – публикува статия, в която отразява особености на българската политическа сцена. Ето един цитат от нея: "Българин с българин..

обновено на 24.02.25 в 12:06
От спектакъла

Независимият театър с Василена Винченцо - Коломоец

Василена Винценцо - Коломоец не е обикновена актриса. Тя е млад и изключително талантлив човек с дълго портфолио, който се е заел и да бъде собственик на пространството за независим театър Yalta Art Room. Част от личностите, които имат принос към обществото чрез изкуство. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2012 г. в класа на проф...

публикувано на 24.02.25 в 12:00
Проф. Джън Дзин

Проф. Джън Дзин представя артпроекта "Пастир на светлината"

С проф. Джън Дзин от Китайската художествена академия разговаряме в "Terra Култура" за артпроекта "Пастир на светлината" и България като първа локация на Expeditionary Light Project. Проф. Джън съчетава технологии и изкуство, за да създава мултисензорни преживявани. Творчеството му е социално ориентирано, изследващо поезията на..

публикувано на 24.02.25 в 11:44
Ерих Кетснер

Изкуството в мен: 126 години от рождението на Ерих Кестнер

Отбелязваме 126 години от рождението на германския поет, белетрист, журналист, а също така пацифист и непримирим демократ Ерих Кестнер. През 1933 година на площада пред Операта в Берлин нацистите изгарят "нездравите" творби на д-р Кестнер. Сред тълпата, която мълчаливо наблюдава пламъците, е и самият писател. Обявен за "политически..

публикувано на 24.02.25 в 11:21