Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Учени от БАН работят върху проект за преработка на целулоза в Космоса

| обновено на 07.12.21 в 08:03
Снимка: Rawpixel

Eĸип oт бългapcĸи yчeни oт БAH paбoти въpxy миĸpoбиoлoгичнo paзгpaждaнe нa oтпaдъци oт цeлyлoзa в Kocмoca.

Бюджeтът e 100 xил. eвpo, a пpoeĸтът ce изпълнявa cъвмecтнo c Eвpoпeйcĸaтa aгeнция зa ĸocмичecĸи изcлeдвaния. Цeлтa e тaзи тexнoлoгия дa ce пpилaгa нe caмo в Kocмoca, нo и нa зeмятa зa пpeoдoлявaнe нa зaмъpcявaнeтo c цeлyлoзa.

Проф. Христо Найденски е ръководител на Департамент "Инфекциозна микробиология" в Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН и ръководител на екипа български учени, работещи по проекта.

“Проектът има амбициозната задача да разработи един технологичен модел, който да разгражда отпадъци, съдържащи целулоза в животоподдържащи системи при пилотиране на космически полети.

Финансирането е от Европейската космическа агенция, но там има и едно друго условие – да може този технологичен модел да бъде приложим и в наземни условия. Ние да разграждаме такива отпадъци в наземна атмосфера. Като се стремим да намалим техния обем, да ги превърнем в полезни продукти, да се рециклират и да влязат в нова употреба, което е новата концепция за кръгова икономика.

Целулозните отпадъци се генерират основно от използването на санитарно-хигиенни материали, също така от облеклото на космонавтите и много други целулозни да ги наречем “кърпички“, “хавлии“ и други такива, които се използват за почистване на повърхностите по време на космическите полети.

Космонавтите имат задача редовно да почистват апаратурата, която е на Космоса – поддържане на личната хигиена, провеждане на физически занимания – всичко това изисква облекло, изисква материали, съдържащи целулоза, които се натрупват в огромни количества.

Например за едни космически полет до Марс, който продължава 520 дни, има нужда от шестима астронавти, колкото е средният брой на един екипаж, които имат нужда от по едни литър кислород на ден, по два литра вода, от два до три килограма храна – това генерира някъде около 5 кг отпадъци на ден.“

Чуйте проф. Христо Найденски в звуковия файл.

Снимка: Rawpixel


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
IV издание на Градски фестивал на семената

Градски фестивал на семената

На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..

публикувано на 09.04.25 в 17:39

Анестезиологът проф. Темелков: Не бързайте със заключенията за трагедията в Пловдив

В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..

обновено на 09.04.25 в 12:48
Цветеслава Гълъбова

Преместване и ремонт: достатъчни ли са козметичните промени в психиатрията?

Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..

обновено на 09.04.25 в 12:03

Вместо ножици, дайте на младите хора криле

Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..

обновено на 09.04.25 в 11:14
Йоана Цонева, Нейко Нейков, Красимир Ранков

Тайните на добрия сън – какво казва науката

Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня?  Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..

публикувано на 09.04.25 в 10:05