Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Парадоксът на Джевънс

Снимка: БГНЕС

Как става така, че днес използваме по-икономични и енергоспестяващи уреди, а концентрацията на въглероден диоксид не намалява, напротив увеличава се, а технологичният напредък не ни изважда от въглеродната зависимост?

Има парадокс в това, че все по-ефективната употреба на даден ресурс не намалява общата му консумация. А парадоксът е известен отдавна и носи името на британският икономист Уилям Стенли Джевънс.

В зората на Индустриалната революция се смятало, че изобретяването на по-ефикасни парни машини ще спести въглища, оказва се обаче, че след подобренията в мощността и икономичността на парната машина, консумацията на въглища всъщност значително нараства. По-ефикасното горене първоначално води до спестяване на ресурс, от което цената на ресурса пада. Понижената цена и увеличената мощност обаче привличат нови потребители, а с това общата консумация се вдига до първоначалните размери и дори над тях.

С една дума, стигаме до колкото повече, толкова повече: по-икономичните самолети водят до повече самолети, по-енергоспестяващите електрически крушки водят до все по-осветени домове, публични сгради, фасади, витрини и каквото се сетите.

Парадоксът на Джевънс се наблюдава и в градското планиране – отварянето на повече място за автомобили води до все повече автомобили и съответно нужда от все повече място за тях.

Парадокса на Джевънс ще наблюдаваме, ако в София се построи завод за горене на отпадъци. За да се изплати инвестицията ще е нужно инсталацията да функционира на пълен капацитет. Това ще обезсмисли инвестициите в рециклирането, както и ограничаването на употребата на опаковки и стоки за еднократна употреба. Напротив, колкото повече боклук се произвежда, толкова по-печеливш ще е инсинераторът.

Добрата новина е, че парадоксът може да бъде обърнат и да действа и в положителна посока – колкото повече велоалеи, толкова повече велоалеи, колкото повече място за хората, толкова повече...

Чуйте Христо Панчев, доктор по информационни науки и семиотика на рекламата, комуникатор на науката и автор в Климатека.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42