Как става така, че днес използваме по-икономични и енергоспестяващи уреди, а концентрацията на въглероден диоксид не намалява, напротив увеличава се, а технологичният напредък не ни изважда от въглеродната зависимост?
Има парадокс в това, че все по-ефективната употреба на даден ресурс не намалява общата му консумация. А парадоксът е известен отдавна и носи името на британският икономист Уилям Стенли Джевънс.
В зората на Индустриалната революция се смятало, че изобретяването на по-ефикасни парни машини ще спести въглища, оказва се обаче, че след подобренията в мощността и икономичността на парната машина, консумацията на въглища всъщност значително нараства. По-ефикасното горене първоначално води до спестяване на ресурс, от което цената на ресурса пада. Понижената цена и увеличената мощност обаче привличат нови потребители, а с това общата консумация се вдига до първоначалните размери и дори над тях.
С една дума, стигаме до колкото повече, толкова повече: по-икономичните самолети водят до повече самолети, по-енергоспестяващите електрически крушки водят до все по-осветени домове, публични сгради, фасади, витрини и каквото се сетите.
Парадоксът на Джевънс се наблюдава и в градското планиране – отварянето на повече място за автомобили води до все повече автомобили и съответно нужда от все повече място за тях.
Парадокса на Джевънс ще наблюдаваме, ако в София се построи завод за горене на отпадъци. За да се изплати инвестицията ще е нужно инсталацията да функционира на пълен капацитет. Това ще обезсмисли инвестициите в рециклирането, както и ограничаването на употребата на опаковки и стоки за еднократна употреба. Напротив, колкото повече боклук се произвежда, толкова по-печеливш ще е инсинераторът.
Добрата новина е, че парадоксът може да бъде обърнат и да действа и в положителна посока – колкото повече велоалеи, толкова повече велоалеи, колкото повече място за хората, толкова повече...
Чуйте Христо Панчев, доктор по информационни науки и семиотика на рекламата, комуникатор на науката и автор в Климатека.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg