Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Аида“ със Сондра Радвановски и Йонас Кауфман от Париж

Йонас Кауфман ролята на Радамес
Снимка: Vincent Pontet/OnP

150-годишнината от първата премиера на операта „Аида“ от Верди трябваше да бъде увенчана с продукция на Парижката опера с Йонас Кауфман, Сондра Радвановски и Елина Гаранча (за първи път в ролята на Амнерис). Това трябваше да е и гвоздеят на сезон 2020/2021 година в Европа, според намеренията на новото ръководство на операта. Covid ситуацията обаче промени хода на събитията. Спектакъл имаше още през февруари, но без публика и без Гаранча. Спектакълът бе заснет за телевизионния канал Арте.

Въпреки всички обстоятелства продукцията впечатлява не само със звездите в каста, но и с режисурата – модерна и красива. Дело е на нашумялата холандка Лоте де Беер, която с Верди е в стихията си. За нея конфликтът в „Аида“ не е военен, а културен. Египет символизира колективния Запад, доминиращ през 19 век, а завладяната Етиопия – колонизирания свят. Заложниците Аида и Амонасро не са просто диваци-благородници без идентичност, а представители на древната култура, подчинена и систематично ограбвана от Запада в онази епоха. Именно затова и действието в операта се развива в музей в края на 19 век!

Сондра Радвановски в ролята на Аида
Няма слонове, няма фараони, нито пирамиди. Аида и Амонасро представляват двуизмерни персонажи чрез кукли-марионетки, подобни на живи каменни статуи в човешки ръст, движени майсторски от трима души. Постигнат е изключително интересен ефект на многопластовост на образа, както и особена пластичност на пространството – като своеобразен синкретизъм на различните изкуства. Сопраното Сондра Радвановски споделя, че това отделяне от героинята ѝ дава уникалната възможност да наблюдава Аида в движение и отстрани. Марионетката изразява емоциите на героинята в синхрон с артиста-певец.

„Чувствам се като разказвача, като трети персонаж, наблюдател“ – споделя Радвановски.

Режисьорката пък обяснява своето решение и със спецификата на ариите, в които героите сякаш разговарят със себе си. Куклите са дело на художничката от Зимбабве Вирджиния Чихота и английския дизайнер Марвин Милър, който ги изработва по рисунките на Чихота.


„В оперите на Верди съществува една изключителна сплав от силна вътрешна емоция, интимност, в същото време мащаб и политика. Интелектуалното и емоционалното преживяване вървят ръка за ръка по неповторим начин. Имаме сблъсък между самотата и дълбоката драма на главните герои с един външен свят на военен ентусиазъм. Това е общ звуков свят със своите различни нюанси, който трябва да звучи и да изглежда хомогенно. Така е и между Радамес и Аида, които също представляват два съвсем различни свята в едно...“ – обяснява Лоте де Беер. 

За Йонас Кауфман ролята на Радамес е коронна. Сондра Радвановски е едно от водещите вердиеви сопрани в света днес. В ролята на Амонасро е известният френски баритон Людовик Тезие. Амнерис е руското сопрано Ксения Дудникова, която дебютира в Париж преди две години в ролята на Кармен. Върховният жрец е Дмитрий Белоселски, фараонът – Соломен Хауърд. Диригент на спектакъла е Микеле Мариоти.

Йонас Кауфман и Елина Гаранча в операта „Парсифал“
В предаването на 27 ноември от 20 часа звучи и второто действие от операта „Парсифал“ с Йонас Кауфман, Елина Гаранча, Людовик Тезие и др. Записът е от април тази година от спектакъл на Виенската държавна опера.

Snimki: Vincent Pontet / OnP, wiener.staatsoper / ФС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05

Студии върху историята и настоящето на фестивала "Софийски музикални седмици"

Излезе  една дългоочаквана книга – " Студии върху историята и настоящето на фестивала  "Софийски музикални седмици"  от Диана Данова-Дамянова. Това е първото по-мащабно и целенасочено изследване на Международния фестивал "Софийски музикални седмици".  Под формата на четири студии се проследява неговата 55-годишна история от създаването му през..

публикувано на 29.06.24 в 11:30
Магдалена Кожена, Саймън Ратъл, Андрю Стейпълс и Симфоничния оркестър на Баварското радио

"Идоменей" на Моцарт от Мюнхен

"Имам неописуемо желание отново да напиша опера." Мечтата на Моцарт, изразена през 1777 г., най-накрая е изпълнена през есента на 1780 г., когато той получава поръчка от Мюнхен да напише голяма опера серия за предстоящия карнавален сезон. Превъзходството на Мюнхенския оркестър и темата, включваща конфликта между божествения закон и човешката страст,..

публикувано на 29.06.24 в 08:05

"Надпяване" – фолклорната класация на програма "Христо Ботев", юли 2024

В класацията "Надпяване" всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма "Христо Ботев" ще чуете да се съревновават не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..

обновено на 28.06.24 в 11:59