Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Аида“ със Сондра Радвановски и Йонас Кауфман от Париж

Йонас Кауфман ролята на Радамес
Снимка: Vincent Pontet/OnP

150-годишнината от първата премиера на операта „Аида“ от Верди трябваше да бъде увенчана с продукция на Парижката опера с Йонас Кауфман, Сондра Радвановски и Елина Гаранча (за първи път в ролята на Амнерис). Това трябваше да е и гвоздеят на сезон 2020/2021 година в Европа, според намеренията на новото ръководство на операта. Covid ситуацията обаче промени хода на събитията. Спектакъл имаше още през февруари, но без публика и без Гаранча. Спектакълът бе заснет за телевизионния канал Арте.

Въпреки всички обстоятелства продукцията впечатлява не само със звездите в каста, но и с режисурата – модерна и красива. Дело е на нашумялата холандка Лоте де Беер, която с Верди е в стихията си. За нея конфликтът в „Аида“ не е военен, а културен. Египет символизира колективния Запад, доминиращ през 19 век, а завладяната Етиопия – колонизирания свят. Заложниците Аида и Амонасро не са просто диваци-благородници без идентичност, а представители на древната култура, подчинена и систематично ограбвана от Запада в онази епоха. Именно затова и действието в операта се развива в музей в края на 19 век!

Сондра Радвановски в ролята на Аида
Няма слонове, няма фараони, нито пирамиди. Аида и Амонасро представляват двуизмерни персонажи чрез кукли-марионетки, подобни на живи каменни статуи в човешки ръст, движени майсторски от трима души. Постигнат е изключително интересен ефект на многопластовост на образа, както и особена пластичност на пространството – като своеобразен синкретизъм на различните изкуства. Сопраното Сондра Радвановски споделя, че това отделяне от героинята ѝ дава уникалната възможност да наблюдава Аида в движение и отстрани. Марионетката изразява емоциите на героинята в синхрон с артиста-певец.

„Чувствам се като разказвача, като трети персонаж, наблюдател“ – споделя Радвановски.

Режисьорката пък обяснява своето решение и със спецификата на ариите, в които героите сякаш разговарят със себе си. Куклите са дело на художничката от Зимбабве Вирджиния Чихота и английския дизайнер Марвин Милър, който ги изработва по рисунките на Чихота.


„В оперите на Верди съществува една изключителна сплав от силна вътрешна емоция, интимност, в същото време мащаб и политика. Интелектуалното и емоционалното преживяване вървят ръка за ръка по неповторим начин. Имаме сблъсък между самотата и дълбоката драма на главните герои с един външен свят на военен ентусиазъм. Това е общ звуков свят със своите различни нюанси, който трябва да звучи и да изглежда хомогенно. Така е и между Радамес и Аида, които също представляват два съвсем различни свята в едно...“ – обяснява Лоте де Беер. 

За Йонас Кауфман ролята на Радамес е коронна. Сондра Радвановски е едно от водещите вердиеви сопрани в света днес. В ролята на Амонасро е известният френски баритон Людовик Тезие. Амнерис е руското сопрано Ксения Дудникова, която дебютира в Париж преди две години в ролята на Кармен. Върховният жрец е Дмитрий Белоселски, фараонът – Соломен Хауърд. Диригент на спектакъла е Микеле Мариоти.

Йонас Кауфман и Елина Гаранча в операта „Парсифал“
В предаването на 27 ноември от 20 часа звучи и второто действие от операта „Парсифал“ с Йонас Кауфман, Елина Гаранча, Людовик Тезие и др. Записът е от април тази година от спектакъл на Виенската държавна опера.

Snimki: Vincent Pontet / OnP, wiener.staatsoper / ФС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Търсачът на автентична музика от цял свят - Ангел Демирев, с авторски концерт в БНР

На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в света – китарата. Сюжетът преплита български фолклор, балкански елементи, музика от целия свят, а главната роля е в ръцете на акустичното трио на китаристът Ангел Демирев, в което участват Петър..

публикувано на 03.11.24 в 08:25
Жорж Претр дирижира Виенската филхармония на Новогодишния концерт (1 януари 2010 г.) в Музикферайн, Виена, Австрия.

Дирижира Жорж Претр

В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..

публикувано на 02.11.24 в 08:05

Напусна ни внезапно маестро Драгомир Йосифов

Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...

публикувано на 31.10.24 в 15:09

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 ноември 2024 г.

1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..

публикувано на 31.10.24 в 10:25

Как дигиталната музика промени музикалния бизнес?

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..

публикувано на 30.10.24 в 11:36