На кого пречи споделената градина за Дружба

Ако четете проекти и визии за развитието на София, сигурно ще попаднете на идеята за развитие на градското градинарство. Градското градинарство е утвърден, полезен за обществото и градската среда модел, който се прилага в цяла Европа.

Облагородяването на пустеещи кътчета в града и превръщането им в градина създава среда, в която всеки е приет такъв, какъвто е. Всеки допринася за каузата с отглеждане на разсад, плевене, поливане, изработка на табелки, с ведро настроение и конструктивни предложения за място на нова градина.

Включването на подобни инициативи изглежда добре в документи, планове, набелязани цели и посоки. В същото време обаче Столична община реши да изгради паркинг на мястото на солидарна „Градина за Дружба“.

В нея над 100 души и организации отглеждаха домашни плодове и зеленчуци за собствено ползване като начин да избягат от натовареното градско всекидневие. В солидарната градина „Храна, не война – София“ 3 сезона се отглежда храна за хора в нужда. Има и възрастни хора, за които да отглеждат сами храната си, е начин да си осигурят прехрана.

От години различни организации се борят да регламентират този модел и да го превърнат в част от визията за развитие на София.

Системата кима одобрително, но в следващия момент изпраща багерите.

И то в момент, в който дългото затваряне обрича стотици хора на изолация и увеличава хранителната несигурност и в най-бедната страна на Европа, в която възрастните хора са пренебрегнати и изоставени, а за големите търговски вериги все още е по-евтино да изхвърлят непродадената си стока, отколкото да я даряват.

„Градината за Дружба“ е като градски парк на площ от 6 дка и място, в което хората могат не просто да отглеждат плодове и зеленчуци, но и да общуват помежду си, да създават жива общност при това напълно безвъзмездно и без лев външно финансиране. Градината събира хора, с различни професии, интереси, хобита и виждания за света.

Чуйте разговора с Никола Бончев, един от създателите на солидарна „Градина за Дружба“.