Милионерите на време измерват благосъстоянието си не толкова във финансов план, колкото във времето, свободно от работа. Терминът за първи път се използва от журналистката Ниланджана Рой, която в статия за „Файненшъл Таймс“ през 2016 пише: „Да си заможен, носи спокойствие и сигурност в живота, но ми се иска да се научим да ценим свободното си време така, както ценим банковата си сметка – защото как прекарваме минутите, часовете и дните си, всъщност е как прекарваме живота си.
А ако едно общество е истински прогресивно – казва още тя – на първо място, няма да изисква от хората да се преработват до пълно изтощение и няма да приема допускането, че свободното време, времето за почивка и за семейството са само за богатите.“
Все повече изследвания от най-различни страни по света показват, че съкращаването на седмичните работни часове води не само до по-висока или същата производителност, но и до по-ниски нива на стрес и по-малка възможност от т.нар. "прегаряне". Редица държави – сред тях Исландия, Шотландия, Нова Зеландия – преминават към четиридневна работна седмица. Финландия експериментира с универсален базов доход.
Доскоро живеехме в култура, която фетишизираше преработването, юпитата се хвалеха с проработените си часове, политически лидери ни уверяваха, че спят по 4 или 5 часа на денонощие.
Пандемията и настъпването на изкуствения интелект, който заменя човека във все повече дейности, пренареждат правилата.
Само че битката за свободно време не е лесна. Тя предполага веднъж да го отвоюваме и после да не го инвестираме обратно в продуктивна дейност или в консуматорство. Днес свободното време е силно комерсиализирано, затова има разлика между свободно време и отдих – казва д-р Стоян Ставру.
Чуйте разговора, в който става въпрос и за професионализирането на свободното време, и за подривната същност на времето, в което не просто не работим, но и не потребяваме, а сме свободни да останем със себе си или с близките си.
Дали ще успеем да слезем от въртележката на постоянния растеж и консумация, и ще стигнем ли до ценността отвъд цената? Чуйте разговора:
Стоян Ставру е философ, доктор по право, автор на сайта „Предизвикай правото“, доцент в секция „Етически изследвания“ при Българската академия на науките, преподавател в Софийския университет и един от участниците в безкрайно интересните диалози от серията „Вокс Нихили“ и „Вокс Вириди“ в подкаста на „Рацио“.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg