Историята в последно време се превърна културно пространство, в което се разгарят всякакви битки – интелектуални, академични, националистически, политически даже. Все едно сме преки свидетели на казаното от Джордж Оруел в „1984“: „Който владее миналото, владее бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото“. Сраженията за миналото са сражения за настоящето, това е ясно; но заедно с това те са сражения и за научен етнос – някак все повече губещ се в днешното време всред многобройните квази-, псевдо-, алтернативно-, мистико- и т.н. историци, които превръщат изучаването на миналото в панегирици и свободни съчинения, в приказки и митове, дрънкани наизуст.
Излизането на книгата на белгийския историк от университета в Гент Марк Бооне „Историците и техният занаят. Увод в историческата критика“ („Кралица Маб“) в този случай е абсолютно навременно, идещо да покаже, че историята хич не е лесна наука и като всяка наука тя си има своите правила и закони.
За тях – за правилата и законите – става дума в настоящето предаване разговора с проф. Александър Николов – историк, изследовател на българското Средновековие и на степните народи, проф. Георги Каприев – философ, историк на византийската и на латинската средновековна християнска философия, проф. Николай Аретов – литературовед, историк на българската литература и на Българското възраждане.
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от..
"В постановката от 13 януари 2024 година Игор Головатенко в ролята на Монфорте не само интерпретира въздействащо мелодиите на Верди, но и конфликта между..
Тази година музикалната общественост отбелязва стогодишнината от смъртта на бележития оперен композитор Джакомо Пучини. Водещият белгийски театър "Ла Моне"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg