Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Драшко Сикимич за първи път на български

Драшко Сикимич
Снимка: изд. Ерго

Той е поет и писател от Босна и Херцеговина с издадени три стихосбирки и два романа. Роден е през 1984. Не напуска страната по време на войната, но не пише за нея. Смята, че трябва „да забравиш, че си писател, за да си истински такъв“.

Поезията му по думите на Цветозар Цаков, „много прилича на мястото, където е създавана – прашна балканска меланхолия посред накъсания дъх на новото време. Но тази меланхолия не носи тъга, а чувството, че си у дома. Домът като място, в което копнееш неистово да се завърнеш, и от което болезнено търсиш пътища навън“.

Заглавието на книгата е „Драскотини“, както се нарича втората стихосбирка на Драшко Сикимич. Преводът от сръбски е на Калина Йорданова и Цветозар Цаков.

Снимки – изд. Ерго

Чуйте двамата преводачи.

Драшко Сикимич е роден на 22 март 1984 г. в Любине, Босна и Херцеговина, където живее и понастоящем. Периода на войната по време на разпада на бивша Югославия прекарва в родния си град. Има издадени три стихосбирки и два романа. Първата му поетична книга „Хартиени топчета“ излиза през 2016, следващите две – „Драскотини“ и „Костите ми хапят“ – съответно през 2017 и 2018 г.

За творчеството си казва, че думите му идват лесно, защото е изпълнен с въодушевление от самия факт, че пише. Нужно е да забравиш, че си писател, за да си истински такъв, продължава Сикимич. И добавя, че това, което наричаме стил, е просто музика, която сме в състояние да чуем. Мисли, че поне веднъж е уловил щастието, но това се е случило прекалено бързо, за да се запише и изгледа наново.

През 2019 г. Сикимич е сред водещите писатели в надпреварата за литературната награда НИН.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05