Темата за архитектурното наследство предизвиква все по-оживени дебати в България през изминалите няколко години. Към дискусията се присъединяват разнообразни гласове, които не рядко са далеч от утвърдения дискурс на професионалните кръгове. Тази спонтанна мобилизация около споделеното ни наследство е окуражаващ знак за припознаването му като ценност, която изисква колективна грижа. Успешните кампании обаче все още са спорадични, а диалогът между граждани и институции очаква своите добри посредници.
Гражданските инициативи адресират различни аспекти свързани с проблемите на опазването. Най-често дейността им е свързана с отделни монументи, малка част се занимава с архитектурата на специфични периоди, други провокират дискусии на границата между архитектурното и природното наследство, а четвърти днес са прераснали в организации, участващи активно в дебатите за градската среда, включително и на политическо ниво.
В дебатите за опазване днес присъстват две основни страни – граждани и институции, които би трябвало да си партнират и обменят опит, познания и ресурси. В българския контекст обаче, общуването им по-често представлява разгорещена конфронтация, а доста по-рядко диалог. Продуктивният обмен помежду им е не само желателен, но ключов за подобряването на средата, която всички ние обитаваме. Този процес далеч не се ограничава само с културните и естетически аспекти свързани с отделни сгради, а е част от един сериозен дебат за това как използваме съществуващото недвижимо наследство и как го остойностяваме. Защото към стойността му е необходимо да добавим и вложените в създаването му човешки труд, енергия, суровини и отпечатък върху околната среда.
В предаване ще представим четири граждански инициативи от Германия, които работят активно в сферата на опазването на недвижимото културно наследство. Тяхната дейност обхваща активизъм, посредничество между институции и граждани, образователна дейност, дигитални архиви, изследователска работа и други.
Инициативите са в основата на редица кампании за опазването на различни обекти, най-вече от следвоенния период, но са ангажирани и с фундаменталните проблеми на опазването, включително и на законодателно ниво. Сред тях са две дигитални платформи и две съвсем млади организации, основани от студенти.
Редно е да обясним и защо именно се спираме на немските практики. В Германия институциите по опазване и гражданските организации често си взаимодействат на различни нива и подпомагат взаимно работата си. Специалистите в сферата на опазването се реализират не само на държавно ниво, но честа са активисти, които служат като свързващи звена между институции и граждани.
В днешния си вид, гражданските организации в Германия са свързани със събития датиращи от 70-те години на миналия век, когато различни общности се мобилизират в отговор на следвоенния строителен бум. Модернизацията на градовете променя по-драстично градската среда, дори и от самата война. Мотивите за мобилизациите тогава, не са ни чужди и днес – презастрояване, обезличаване на градовете, невъзможен трафик, замърсяване на въздуха, спекулации на пазара на недвижими имоти...
В разговорите ни с представителите на организациите се очертават няколко общи теми на загриженост. Това са опазването на следвоенното наследство, архитектурата и климатичните промени, законодателството и опазването.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg