Една дума с много лица – точката. Епизод три: Летящи невъзможни точки

Цикълът търси различни знайни и незнайни „състояния“ и значения на точката, в които можем да я видим, използваме, а понякога само да усетим. За някои науки тя е „абстрактен обект“, за други е „опростяване“, за трети е край или начало; „забавяне“ или пауза.

Тя е още небесно тяло, географско понятие, но и обозначена екологична катастрофа – „точка, от която няма връщане назад“. В цикъла тя се „появява“ и като „критична точка на разрушаване“ и точка във взаимоотношенията между хората и обществата.

А какво се случва с представите ни за нея, когато тя стане част от многоточие или двоеточие? Още по-интересен е спорът, когато тя „изчезне“ в идеите на „Безточковата геометрия“ или „Летящите покриви в архитектурата“.

Контекстът определя представите за понятията, но в този цикъл точката определено излиза от контекста, в който най-често я употребяваме и създава свои различни светове

За нея говорят: математици, литературоведи, логици, философи, географи, астрофизици, статистици, еколози, музиканти, архитекти, художници, дизайнери. Във всеки епизод от цикъла, те често водят задочен спор за приложението на точката и с аргументи обясняват значението и важността ѝ в тяхното поле и интереси.

Епизод три: Летящи невъзможни точки

В епизода всички „опорни точки“, познати ни от геометрията и архитектурата „политат“ през идеите на безточковата геометрия, която се стреми да обясни абстрактния свят на математиката с прости, възможни за докосване предмети. „Няма как да гушнеш никое число“, но когато моделът се обърне, „всяка топка може да бъде приета за точка, която да докоснеш и разбереш“. За архитектурата пък, „летящите покриви и сгради“ са „онзи стремеж на архитекта да се опита да избяга от видимите три опорни крака на сградата“ – това е полет на мисълта, въображението, умението да „заблудиш очите“, за да създадеш нова хармония в душата и мисълта. Тревогата, че „някой може да ни открадне точката“ и ентусиазмът от идеята тя да бъде докосната се сблъскват в епизода. Спорът е елегантен, а любопитството безкрайно.

За всичко това разказват: проф. Тинко Тинчев, логик – математик, доц. Йордан Ефтимов, литературовед и гл. ред. на „Литературен вестник, доц. Борис Грозданов, философ, ас. Бойко Амаров, от катедра статистика и иконометрия в СУ Св. Климент Охридски и архитектите Евгения Ходкевич и Борис Енев.