„Лицето, що изпрати хиляда кораба“, с тази прочута фраза елизабетинският поет Кристофър Марлоу, описва Хубавата Елена. Според омировата „Илиада“ корабите са малко повече от хиляда.
Онова, което двамата поети не ни казват и не е имало как да знаят, е колко дървесни червея е имало в корпусите на ахейските кораби след десетгодишната обсада на Троя.
Teredo navalis са известни като „ужасът на мореплавателите“. Магелан е загубил част от корабите си заради тях, а дори днес те нанасят поражения за милиарди годишно.
Въпросните червеи, дори не са червеи, а по-скоро миди, които образуват продълговати черупки и са интересни на днешната наука, понеже е ясно как съумяват да обработят дървесината. Тя е естествен композитен материал (лигнин и целулоза), нещо като железобетон. Целулозата е арматурата, а лигнинът (поли-фенол) и хемицелулозата са бетонът.
Открит за учените остава въпросът как дървесният червей усвоява дървесината, при условие, че има учудващо малко бактерии в червата си.
Изследването на генома му показва, че има ензими за целулозата, но не и за лигнина.
Ясно е, обаче, че въпреки вреден за нас, морският червей е важен за океанските екосистеми, тъй като разгражда субстрати и рециклира органични съединения. Освен това метаболизмът му може да ни даде ценни идеи как по-ефективно да произвеждаме биогорива, чиито добив в момента е скъп и неефективен.
Колкото до поетичния образ на Марлоу от началото, математиците обичат да се шегуват с него, задавайки въпроса: ако едно лице може да вдигне хиляда кораба, колко е нужно за вдигането на пет? Отговорът е 0.0005 лице.
Чуйте Никола Кереков в „Науката не спи“, съвместна продукция на „Лабиринти на познанието“ и „Рацио“.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg