Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Грузия правят сирене „на конци“ и вдигат наздравица с цървул

4
Снимка: Магдаледа Гигова

Ако слушате редовно „Покана за пътуване“, знаете че неотдавна посетих Грузия и не спирам да разказвам за нея. Ако винаги сте се чудели как сиренето става „на конци“ – сега ще ви разкажа.

В грузинския район Асприндза се запознавам с Давид и Теона – млади хора, заели се да проправят пътя на туристите към тези места. Канят ни в автентична къща, където ще участваме в „мастер клас“ – разбирайте, майсторско ядене, на планински гозби. Аз обаче съм любопитна да видя с очите си как се получава прочутото грузинско сирене на конци. И как се месят прословутите хачапури.


В зиданата печка огънят бумти. В откритото огнище припукват съчки. Местен младеж пее та се къса. Дребна женица разточва кора по-тънка от цигарена книжка, която опъва върху масата като покривка. След това започва да ръси домашно сирене, току що избито масло и яйца от кокошките в двора. Все предпоставки за неземно вкусна нашенска баница. Не, поправят ме, това са хачапури. Но как? В моята представа хачапури е лодковидно печиво, в което жълтъкът на чукнато яйце намига закачливо. Оказва се, че колкото региона има, толкова са видовете на типичното грузинско хачапури – с пълнеж от зеленища, бяло сирене, жълто сирене, само тесто със едросмляна сол…

В тази част на Аспринзда си е чиста баница. Но от онази, забравената, бабината, замесена в любов и вековен опит. Тъкмо се тюхкам колко съжалявам, че нямам като Алф девет стомаха и… започвам да си мисля, че тук може да не ми стигнат.


На огъня в окаден котел къкри мляко. Знаем откъде е. Преди малко кравите се прибраха от водопой. Стопанката разбърква млякото и му изсипва мая за сирене. Последва близо час, в който аз се изморих да я гледам, а тя не спря да работи. От маята млякото се превърна в безформена маса, подобна на бял парцал. Не ми стана ясно как чевръстата жена бъркаше с голи ръце в котела, вадеше субстанцията, пускаше я в леген със суроватка и я премяташе, източваше, изстискваше като пешкир и отново я запращаше в котела. Постепенно започнаха да се появяват нишки, дебели като въжета. С всяко премятане те изтъняваха, а аз си мислех, че всеки би си сецнал кръста от непрестанното навеждане. Неуморната грузинка обаче се трудеше като курдисана. С премерени движения продължаваше да премята и изстисква. Обясниха ми, че когато сиренето стане тънко като косъм част от него се сервира, замесено с прясно масло към топъл хляб, а останалото се изсушава. Чак тогава осъзнах, че нещото прилично на конска опашка провесено от една от гредите всъщност е сирене. „О, да, там е от три години. Когато решим, накисваме част от него във вода и то става на вкус като прясно“.

Едва успявам да преглътна последния залък от топлия хляб с прясното сирене, когато тамадата (грузинската дума за церемониалмайстор на трапезата, който дава насока на тостовете) започва реч за приятелството. В ръката си вместо познатия от филмите рог държи нещо кафяво и безформено. Обясняват ми, че това е цървул! Да 300-годишен цървул, импрегниран с восък, от който се пие вино при тържествени случаи. Тамадата по традиция посочва човек от компанията, който да продължи темата от тоста му. Изпива до последната капка съдържанието на цървула, напълва го с вино и ми го подава. Само от цървул не бях пила. Е, вече съм…

Снимки и видео: Магдаледа Гигова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътеводител на Братислава

"Столицата на Словакия – Братислава, е един много уютен град с много приятна творческа атмосфера", казва Ваня Радева, директор на Българския културен институт в града. Тя разказва как се променя словашката столица през последните години, но също и какво значение имат музикалните традиции тук и защо дори днес България попада в топ 5 на най-посещаваните..

публикувано на 18.10.24 в 08:45
доц. Екатерина Йорданова

Ден на отворените врати в Института по физика на твърдото тяло при БАН

Институтът по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките организира Ден на отворените врати, който ще се проведе на 18 октомври 2024 г. от 10:00 до 16:00 часа на адрес гр. София, бул. "Цариградско шосе" 72, научен комплекс на БАН-2. Под мотото "Магията на физиката – от лабораторията до иновацията и как науката движи технологиите", по..

публикувано на 18.10.24 в 08:05

30 години специалност Балканистика в Софийския университет

С международна научна конференция "Балкански паралели" на 17 и 18 октомври Факултетът по славянски филологии и Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание отбелязват 30 години от основаването на специалността Балканистика. Защо изтъкнати учени като проф. Моско Москов решават, че има необходимост от такава специалност, кои са първите..

публикувано на 17.10.24 в 09:43

Шахът на политическата дъска

Стогодишнината от основаването на ФИДЕ – световната шахматна федерация, е повод да си припомним как тази игра на война често е служила и като многоходова комбинация в политическата игра с националистически, идеологически и доктринални измерения. Сблъсъците между Фишер, Петросян и Спаски, интригите около двубоя между Карпов и Корчной, Карпов и..

публикувано на 17.10.24 в 08:10

Кирил Дамянов: Българското приобщаващо образование не е по-различно от българското общество

"Уверявам ви, в рамките на следващите месец-два ще започнат подписки на родители срещу такива деца и задаващи се проблеми с първокласници защото, аз ви казах, това са между 3 и 11% в световен мащаб. Трудно се признава фактът, че тези деца имат обучителни затруднения защото те нямат дефицити и увреждания в обичайния вид, в който сме свикнали да..

публикувано на 16.10.24 в 15:58