“Фокусът е върху парламентарните избори, защото там всъщност бяха най-големите изненади. Като имаме предварителни данни от паралелното броене, което коментирам в момента – ПП е първа сила, а ГЕРБ за втори път е втора сила, което само по себе си е новина – каза в предаването “Нашият ден“ на БНР Яница Петкова, социолог от агенция „Галъп интернешънъл“
Резултатът доста ни изненада с оглед на това, че в деня на изборите голяма част от обществото не беше решило дали да гласува и не беше решила за кого. Много от хората решиха в последния момент, в изборния ден. А много от твърдите ядра, от традиционните поддръжници на партии като БСП и ГЕРБ, се въздържаха и не отидоха да гласуват. Това оказа огромно влияние.
Имаме и един нов играч “Възраждане“, който този път успя да премине бариерата. Ще предстоят много интересни преговори за кабинет в следващите няколко седмици - очакваме да видим.
Очакваме по-скоро да се запази това, което прогнозирахме. Надявам се този път ЦИК да не брои три дни резултатите. Очакваме да дойдат гласове и от чужбина, които малко или много ще натежат.
Знаем кои са партии, които по-скоро биха получили тези гласове. Това са ПП, ИТН, ДБ и ДПС. За “Възраждане“ също би могло, самият факт, че тази партия премина бариерата е успех за тях. На изборите на 4 април и на тези през юли те бяха много близо, около 3%.
На последните избори за тях са гласували 82 хил. души. На тези, когато избирателната активност е доста по-ниска, около 122 хил. души са гласували за тях, което е значително увеличение.
Избирателната активност
Ако върнем само няколко дни назад, сякаш цялата кампания се проведе във фокуса на президентските избори. Самите партии се криеха зад кандидатите, които са издигнали като независими.
Част от гласоподавателите решиха да не гласуват, но по-голямата част от тях решиха, че по-важна е промяна по отношение на участниците в Народното събрание.
37-38% е изключително ниска активност. На последните избори си говорихме, че сме ударили дъното по отношение на участие на парламентарни избори, а сега гласуваха дори още по-малко хора.
Очакваше се, че тъй като това са и избори за президент, че ще се вдигне активността, но тези очаквания не се изпълниха. Около 2,5 млн. гласували българи са твърде малко.
Чуйте Яница Петкова в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg