Потомък на благородната династия Атреиди търси възмездие за смъртта на баща си, като в същото време е призван да защитава планетата на подправките Аракис, известна още като Дюн. Именно там се намира най-ценният ресурс, който може да отключи страховития потенциал на човечеството. Но само тези, които могат да преборят най-големите си страхове, ще оцелеят. Това обещава сюжета на новата фантастика по режисура на Дени Вилньов – „Дюн“. С продължителност от два часа и половина, лентата ни запознава с рода на Атреидите и новоназначената им задача от императора – да поемат контрол над планетата Аракис и да се погрижат за производството на една от най-ценните суровини в галактиката, подправката. До този момент домът Харконен е властвал и забогатял неимоверно от действията си, но правото им е отнето. Как обаче класиката на едноименната книга на Франк Фърбърт оживява днес на екран, коментира кинокритикът – Деян Статулов.
„Това, което прави Дени Вилньов не влиза толкова дълбочинно към съдържателната част на историята, продуцентите са държали всичко да бъде по-достъпно към аудиторията, но романа не предполага само това. Разликите с версията на Линч са изключително много. На пръв поглед Дени Вилньов търси комуникацията със съвременния зрител. А Линч посвещава всичките си продукции на вътрешния поглед, и в най-комерсиалните му сериали виждаме този подход. Той по-скоро използва романа, сюжетните линии и герои. Най-добрият интерпретатор на идеите на „Дюн“ е Джордж Лукас. Вселената на Лукас е взела най-доброто в „Междузвездни войни“, и когато един визуалист и концептуалист успява да вземе това от романа и да го превърне в идея, вече всичко останало изглежда вторично. Но при Вилньов има това влияние от визуалното на Джордж Лукас, което той посява.“
Първата екранизация на фантастиката „Дюн“ е тази на Дейвид Линч от 1984 година. Сценаристът и режисьор Алехандро Ходоровски има свой нереализиран проект – филмова адаптация на фантастичния роман на Франк Хърбърт „Дюн“, но така и не го е осъществил. Още с „Блейд Рънър 2049“ Вилньов демонстрира своето учение при представяне на масивни фантастични пейзажи.
„Дюн“ е зареден с емоции разказ за пътя на Пол Атреидски – изключително умен и надарен млад мъж, роден за велики дела, който поема към една от най-опасните планети във Вселената, за да осигури бъдеще на своето семейство и народа си. Силите на злото подклаждат ненаситния стремеж към доставки на най-ценния източник за съществуването – подправката, която отключва потенциалните сили на хората на много нива. Битките с враговете са непрестанни – само онези, които успеят да покорят своя страх, са достойни да оцелеят.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg