„Разказът за рода, за семейството, а и за себе си, е деликатна работа, която предполага, освен всичко друго, и доста кураж“, пише Николай Аретов в края на книгата си „Семейни истории“. Книга, която ще припомни на доста читатели, че не помнят по-назад от две поколения преди себе си… Дали наистина ни липсва памет? Дали сме небрежни към предците си? Или улисани в трудностите на живота забравяме откъде идваме, не ни е до това и се сещаме чак когато възрастта ни достигне определени години…
Отвъд тези въпроси и констатации, книгата на Николай Аретов разказва стегнато и без сантименти за двата рода на автора – майчиния и бащиния. А там наистина има интересни личности и истории!
„Твърде късно се заех да събирам материали за рода си, пише в предговора Аретов. В паметта ми се е съхранило малко, а хората, които бих могъл да питам, се стопиха. Не липсват и противоречия между различни спомени, между спомени и документи и т. н. (…) Явно модата на „коренотърсачество“ не затихва през последните десетилетия, и у нас, и по света. Опитах се, и съзнателно и несъзнателно, да стоя встрани от нея. Опитвах се и да се пазя от възрастовите деформации при разказването на спомени. Знам, че не съм се приближил до високите образци, освен тяхното писателско майсторство ми липсва и смелостта при саморазголването. По тази причина се ограничих с минали истории, днешното е още твърде горещо, неясно, а и плашещо.“
Макар да разказва за отминали времена и отишли си от този свят личности, а и непознати за читателя, „Семейни истории“ е топла и четивна книга, която припомня за един отминал, но все още дишащ чрез нас, следващите поколения свят.
Чуйте Николай Аретов.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста,..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg