Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за Петър Увалиев

Снимка: Уикипедия

На 11 ноември през 1998 г. си отива една от големите фигури в българския културен живот Петър Увалиев.

Петър Христов Увалиев (с псевдоним Pierre Rouve) е български дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, университетски преподавател, писател, преводач, радиожурналист и критик. Той е един от най-влиятелните български интелектуалци емигранти през втората половина на ХХ век.

Роден е на 12 януари 1915 г. в София. Произхожда от калоферски род. Учи в италианското училище „Алесандро Манцони“ в София от 1922 до 1928 г., след това – във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив (до 1932 г.). Завършва право и държавни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1936 г. Същата година постъпва на работа в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи. През 30-те години на 20 век са първите му опити да публикува свои стихове в ученически издания. Учи европейски езици (владее английски, испански, италиански, френски, немски, старогръцки, латински и някои балкански езици).

Сътрудничи със статии и отзиви по литературни, театрални и филмови теми в „Златорогъ“, „Балкан“, „Театър“, „Изкуство и критика“, „Свободен народ“, „La parole Bulgare“, „Слово“, „Мир“, „Днес“ и др. Участва в екипа, ръководен от Сирак Скитник, който през 1936 г. осъществява първите предавания по Радио София (Българско национално радио). Пише текстове за песни в сътрудничество с композитора Йосиф Цанков. Поставя пиеси в софийски театри.

През 1942 г. заминава за Рим като трети секретар на българската легация. След отстраняването на Бенито Мусолини от власт през 1943 г. е въдворен във Венеция, заедно с други дипломати. През октомври 1945 г. се завръща в България и отново постъпва на работа в МВнР. Назначен е за втори секретар на българската легация в Лондон през 1947 г.

Дни преди заминаването си сключва брак с Ивайла Вълкова. Със заповед от 6 декември 1948 г. е назначен за първи секретар в посолството в Прага. Увалиев отказва назначението и на 9 декември подава молба до британските власти да остане в Англия. Молбата му е удовлетворена. В България е обявен за „невъзвращенец“ и бракът му е разтрогнат. През юли 1952 г. Софийският градски съд го осъжда задочно на 5 години лишаване от свобода и парична глоба. През 1962 г. сключва брак със Соня Мадлен Джойс. През 1968 г. получава британско гражданство.

Петър Увалиев играе основна роля за заминаването на Георги Марков за Лондон и установяването му там през първата половина на 1970 г., както и за привличането му като редактор в Би Би Си.

От юни 1949 г. публикува критика за изкуство и кино в английски (Art News and Review) и италиански периодични издания. От същата година е нещатен сътрудник на българската секция на радио Би Би Си Лондон, където близо 50 години ежеседмично чете в ефир свои беседи.

Рита Тъшингъм и Марчело Мастрояни в сцена от „Диаманти за закуска“, 1968

Рита Тъшингъм и Марчело Мастрояни в сцена от „Диаманти за закуска“, 1968

Творчество

Дебютира в киното като втори режисьор на „Невинни в Париж“ (Innocents in Paris, 1953). Работи съвместно с изтъкнати драматурзи и кинотворци като Марсел Паньол, Джордж Бърнард Шоу, Антъни Аскуит, Микеланджело Антониони и Тонино Гуера. Заедно с Карло Понти създава филмовата компания „Бридж филмс“ и е съпродуцент на „Милионерката“ (The Millionairess, 1960), с участието на София Лорен и Питър Селърс. Изпълнителен продуцент е на „Фотоувеличение“ (Blow Up, 1966), заснет от Антониони по разказа на Хулио Кортасар „Лигите на дявола“.

Продуцент е на още четири филма, между които „Дилемата на лекаря“ (The Doctor's Dilemma, 1958) с Лесли Карон и Дърк Богард, „Клевета“ (Libel, 1959) с Оливия де Хавиланд и Дърк Богард и „Диаманти за закуска“ (Diamonds for Breakfast, 1968) с Рита Тъшингъм и Марчело Мастрояни. Сценарист е на „Съдебна грешка“ (Trial and Error, 1962) с Питър Селърс и Ричард Атънбъроу; режисьор – на „Непознат вкъщи“ (Stranger in the House, 1967) с Джералдин Чаплин, Боби Дарин и Джеймс Мейсън, по едноименния роман на Жорж Сименон.

Проявите му като театрален и филмов режисьор и продуцент, теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина. През 1972 г. е избран за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето в Риека. В България той е познат главно от предаванията си по радио БиБиСи и от публикуваните в България след смъртта му негови студии и сборници. Автор е на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за радио France Culture.

Превежда на френски и италиански език произведения от Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Стоян Загорчинов и др.

Гост-лектор е в университети в САЩ, Франция, Италия и Мексико.

Чуйте в звуковия файл запис от Златния фонд на БНР с гласа на Петър Увалиев.

Снимки: Уикипедия

Уикипедия

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Пламен Павлов

Проф. Пламен Павлов събира дворцовите драми в българската история в една книга

"Власт и страст. Дворцовите драми в българската история" е новата книга на проф. Пламен Павлов.  В "Артефир" популярният български историк, византолог, публицист, поет и преподавател във Великотърновския университет представя своето литературно пътуване из душите и сърцата на знатните български предци – от Античността до ХХ век. Проф. Павлов е..

публикувано на 16.04.25 в 16:25

"Последна стъпка" – с надежда в безнадеждни времена

"Последна стъпка" е най-новото заглавие в репертоара на Народния театър. Премиерните дати са на 16 и 17 април от 19.00 часа на Камерна сцена . Сценичната версия и режисурата са на Йордан Славейков, който пренася на сцената едноименния си роман. "Аз съм човек на театъра, след това започнах да пиша, и не ми беше много трудно от епоса, от разказа,..

публикувано на 16.04.25 в 14:15

Кадрите на едно поколение

"Поколение в кадър" е фотографска изложба, в която в 45 снимки 15 млади творци разказват за битките, които младото поколение води или припознава като свои каузи. Авторите са от курса "Фотографията като изкуство и бизнес" на Мариян Томов. Сред темите, които засяга проектът, са разрухата на басейна на ЦСКА в София, сгради на Александровска..

публикувано на 16.04.25 в 13:46

Европа и България

В книгата си "Това, което видях от Балканската война" Симеон Радев описва как стои с войниците на Босфора и те го питат какво е това отсреща. Азия, им отговаря той. А ние тук какво сме, го попитали. Ние сме Европа, им казал той. И те били много учудени, защото Европа им се струвала безкрайно чужда и далечна. Цитирам по памет тази случка отпреди..

публикувано на 16.04.25 в 12:21

Открива се изложба "Израел от сапфир и злато: Приказка за два града"

Днес (16 април) се открива изложбата на Зои Север "Израел от сапфир и злато: Приказка за два града", която предлага на зрителите визуално пътешествие през Тел Авив и Йерусалим.  Експозицията, организирана по повод честванията на 35-годишнина от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Израел, може да бъде видяна до..

публикувано на 16.04.25 в 12:13