Обикновеният живот в кадър – много повече от стрийт фотография

Ежедневието. С навиците на града, с ритъма на улицата. С цветовете, които се губят, за да се намерят в очите на някой минувач. С липсата на обекти, но със силното усещане за присъствието им в пространството. Това ежедневие, с нищото, което се случва в него, провокира теб – човекът, сраснал се с фотоапарата – да поставиш реалността в кадър и да натиснеш спусъка. Загубил контрол над действителността, но здраво встъпил в случайността, в този момент ти имаш силата да избереш как да запомниш света, коя стотна от секундата на времето да запазиш в снимка, която да говори за духа на живото днес. И го правиш – заговаряш на визуалния език на комуникацията, фотографираш.

Докато създаваш тази своя лична извадка на реалността, разбираш какво е имал предвид Гари Уиногранд и защо всъщност тайната е в това как фотографираш нещата. Осъзнаваш, че вече си започнал да отглеждаш визуалната си идентичност. Изгонил си рационалното, за да дадеш път на сетивността си, на усета си да снимаш нищото на нещата. Вече не се водиш от мястото, ръководиш се от подхода си.

Ти си фотограф, който иска да изживее живота чрез кадрите си. Твоята фотография живее във всяко пространство, обитавано от човека. А и в това, изоставено от него. Спонтанен си и се оставяш чудото на обикновения живот да те изненада. Възкликваш и отговаряш на видяното, като го фотографираш. Снимаш като дете, но след това селектираш отлежалите късчета чудо като професор, който има богата визуална култура. Първо си наблюдателен, а след това и самокритичен и това ти помага.

Ти си антиинфлуенсър, а това, с което дори и да не искаш влияеш, е фотографията на баналното, на обикновеното и на случайността. Фотографията на ежедневеито, както я нарича проф. Румен Георгиев.

Ти си много повече от стрийт фотограф, който превръща реалността в изкуство на границата между факта и фикцията. Който се оставя на усещането за езика на визуалното и неговото разчитане.

Ти си Пенко Скумов. Или си Свилен Начев.

Вие сте съмишленици, които създават безвремие във фотографията и искат да говорят за него. В дискусии с бъдещи и развиващи се фотографи, записали се в курс, посветен на тайната на визуалното.

В ефира на програма „Христо Ботев“, където думите разказват „Какво се случва“ в света на фотографираното ежедневие.

Точно това можете да чуете в звуковия файл.

Фотографии: Свилен Начев