"Ваксинация" стана думата на 2021 година, според Оксфордския речник, как да се тълкува тя в контекста на България?
Какво предизвика кризите на доверие, разделението и омразата в обществото ни, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ д-р Борис Таблов, анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия.
„България не прави изключение, само че тук тази дума няма смисъла, който има за другите държави. За нас, може би по-важната дума е „антиваксинация“ или „преценям“, защото прочетохме темата с ваксините по друг начин, в сравнение с другите нации. Много фактори оказаха влияние, за да имаме това. На първо място – нездрава среда, но и функционалната ни интелигентност явно е паднала много. Твърде лесно в обществото ни се провират тези, които звучат не само нелогично, а направо налудничаво, а в същото време обществото с лека ръка се отхвърлят научните твърдения.
Ролята на политиците също е важна – те превърнаха за обществото темата Covid-19 в политическа арена и още от миналата година не смееха дори с половин уста да кажат нещо свързано с ваксинирането, защото знаеха, че ще загубят гласове. Но най-много ме разочарова разцеплението на лекарската общност по темата с ваксинирането. Това показа много ясно колко е лошо дори средното ниво на знание и обучение на повечето от медиците ни – то е много под средноевропейското. Освен това в България нямаме здрави съсловни организации, които да демонстрират някакво обединение и да заемат твърда позиция единни стандарти. Лекарите са огледало на обществото – лутат се в между тези и антитези.“
Да бъдат ли тествани учениците в България
„В Германия такъв спор няма. Моите деца са ваксинирани, въпреки че са малки, освен това се тестват два пъти седмично и въобще не са травмирани от това. Взеха решението сами, защото в училище са говорили за тази тема. Освен това се чувстват горди, че помагат за справяне с тази криза. Това важи и за всеки нормален човек в Германия. Аз също съм ваксиниран и също се тествам два пъти седмично, преди да вляза в болницата. Но българите на ниво общество отказваме да приемем, че Covid-19 съществува и че той тотално промени начина на функциониране на обществата. Не разбирам защо българите не искат да приемат, че това са наложени от обстоятелствата положения и няма как да ги избегнем, а искат – хем да са отворени училищата, хем всичко да се върне по старому, но да не се ваксинираме и да не ни тестват. Как да стане? Просто критичните ситуации изискват поемане на някакъв риск. Можем нищо да не правим и да чакаме, но досега чакахме, вирусът мутира и още ще мутира, колко още ще чакаме?“
Прогноза за България
„Явно ще вървим по модела на Русия. Сега ще имаме дълго плато с много заболели и висока смъртност. С претоварени болници, което ще наруши нормалното функциониране на цялата здравна система. Ако не се ваксинират повече хора, за съжаление ще има и следващи вълни и ще са по-драматични отколкото на други места в Европа. За да не се случи това, е необходим политически консенсус, който да вземе решение, че Covid-19 ще е от първостепенна важност в дневния ред на обществото.“
Чуйте целия разговор с д-р Таблов в звуковия файл.Адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията на жените-адвокати и консултант на предаването "Законът и Темида", съветва наш слушател. Към предаването е отправен следният въпрос: Как може да се установи трудов стаж, придобит преди приемането на новите разпоредби на сега действащия Кодекс за социално осигуряване, ако са изгубени..
През тази седмица се навършиха 80 години от навлизането на Съветските войски в София, събитие, което оставя дълбока следа в българската история. През първите дни на септември 1944 г., в разгара на Втората световна война, Съветският съюз обявява война на България. На 8 септември, само ден преди преврата на 9 септември, съветските войски влизат в..
Гост в студиото в ефира на предаването "Нашият ден" днес е Розита Еленова, ръководител на детска театрална школа "Димитър Еленов" , с която обсъдихме значимостта на младите таланти и възможностите, които им се предоставят. Също така говорихме и за новото радио предаване "Тийн Тайм", което направи своя дебют на 15 септември. Ето какво сподели тя:..
Пътна безопасност обхваща състоянието на пътищата, тяхната маркировка, техническата изправност на превозните средства, подготовката на водачите на МПС и тяхното поведение на пътя. Българското общество изпитва висока чувствителност към престъпленията, породени от безразсъдно шофиране, употреба на забранени вещества, и настоява за по-строг контрол,..
Това е една вдъхновяваща и затрогваща история за съхраняването на българската култура и традиции сред бесарабските българи в Молдова. Действията на Никола Рахнев и платформата "Гората.бг" демонстрират важността на връзките между българските общности в чужбина и родината. През 2023 г. Рахнев и неговият екип посещават град Тараклия в Молдова,..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Днес ще ви запознаем с човек, който олицетворява истинското значение на гражданския дълг. Без да очаква помощ от институциите или някакви награди, той..
"...Готова е! Готова е песента "Човекът на върха"! Смесена, мастерирана... Премиерата ѝ беше по БНР, в предаването "Артефир"... А на живо, пред публика –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg