Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Борис Таблов: Политиците превърнаха темата за Covid-19 в политическа арена

Снимка: БГНЕС

"Ваксинация" стана думата на 2021 година, според Оксфордския речник, как да се тълкува тя в контекста на България? 

Какво предизвика кризите на доверие, разделението и омразата в обществото ни, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ д-р Борис Таблов, анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия.

„България не прави изключение, само че тук тази дума няма смисъла, който има за другите държави. За нас, може би по-важната дума е „антиваксинация“ или „преценям“, защото прочетохме темата с ваксините по друг начин, в сравнение с другите нации. Много фактори оказаха влияние, за да имаме това. На първо място – нездрава среда, но и функционалната ни интелигентност явно е паднала много. Твърде лесно в обществото ни се провират тези, които звучат не само нелогично, а направо налудничаво, а в същото време обществото с лека ръка се отхвърлят научните твърдения. 

Ролята на политиците също е важна – те превърнаха за обществото темата Covid-19 в политическа арена и още от миналата година не смееха дори с половин уста да кажат нещо свързано с ваксинирането, защото знаеха, че ще загубят гласове. Но най-много ме разочарова разцеплението на лекарската общност по темата с ваксинирането. Това показа много ясно колко е лошо дори средното ниво на знание и обучение на повечето от медиците ни – то е много под средноевропейското. Освен това в България нямаме здрави съсловни организации, които да демонстрират някакво обединение и да заемат твърда позиция единни стандарти. Лекарите са огледало на обществото – лутат се в между тези и антитези.“

Да бъдат ли тествани учениците в България

В Германия такъв спор няма. Моите деца са ваксинирани, въпреки че са малки, освен това се тестват два пъти седмично и въобще не са травмирани от това. Взеха решението сами, защото в училище са говорили за тази тема. Освен това се чувстват горди, че помагат за справяне с тази криза. Това важи и за всеки нормален човек в Германия. Аз също съм ваксиниран и също се тествам два пъти седмично, преди да вляза в болницата. Но българите на ниво общество отказваме да приемем, че Covid-19 съществува и че той тотално промени начина на функциониране на обществата. Не разбирам защо българите не искат да приемат, че това са наложени от обстоятелствата положения и няма как да ги избегнем, а искат – хем да са отворени училищата, хем всичко да се върне по старому, но да не се ваксинираме и да не ни тестват. Как да стане? Просто критичните ситуации изискват поемане на някакъв риск. Можем нищо да не правим и да чакаме, но досега чакахме, вирусът мутира и още ще мутира, колко още ще чакаме?

Прогноза за България

„Явно ще вървим по модела на Русия. Сега ще имаме дълго плато с много заболели и висока смъртност. С претоварени болници, което ще наруши нормалното функциониране на цялата здравна система. Ако не се ваксинират повече хора, за съжаление ще има и следващи вълни и ще са по-драматични отколкото на други места в Европа. За да не се случи това, е необходим политически консенсус, който да вземе решение, че Covid-19 ще е от първостепенна важност в дневния ред на обществото.“

Чуйте целия разговор с д-р Таблов в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мозъчни донори

В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже.  За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..

публикувано на 25.11.24 в 15:15
Мина Киркова и Михаил Мишев

Между страха и истината – или къде е Дявола?

Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности?  В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..

публикувано на 25.11.24 в 14:06
Илияна Типова

Антон Митов представя: Илияна Типова, журналист от Радио Кърджали

В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..

публикувано на 25.11.24 в 13:27
Детелина Стаменова, психолог

Въздух, стрес, храна – епигенетичните фактори, предавани през поколенията

Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..

публикувано на 25.11.24 в 13:12
Саша Безуханова

Саша Безуханова: Икономиката на бъдещето ще бъде зелена, освен дигитална

От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..

публикувано на 25.11.24 в 11:44