Икономистът Щерьо Ножаров представя презентация на 4 ноември пред Икономическата комисия на ООН за Европа. Темата е въвеждане на “Кръговата икономика във вътрешноводния транспорт“.
Щерьо Ножаров коментира в “Нашият ден“:
"Става дума за унифициране на правилата за управление на отпадъците, които са не само корабните отпадъци от вътрешноводния транспорт, но и пристанищните съоръжения като пристанищна инфраструктура, което също е изключително важен въпрос за нашата икономика.
В нашата икономика вътрешноводният транспорт, използването на р. Дунав към момента не е ефективно, отделно и кръговата ни икономика, но това е друга тема.
Новият акцент тук е, че, включително и в България, повечето хора не правят разлика между линейна, рециклираща и кръгова икономика. Смята се, че в момента минаваме от линейна икономика, при която отпадъците се депонират в крайния си етап, към кръгова, а ние всъщност отдавна сме и в рециклираща икономика.
При рециклиращата икономика колкото повече отпадъци се рециклират, толкова по-добре, докато при кръговата икономика целта е да няма отпадъци. Всичко да може да се използва повторно с малка намеса или доработка.
Това е съвсем различна концепция, която включва и дигитализация, икономика на споделянето и други такива процеси, които са много сложни.
Целта на Икономическата комисия за Европа на ООН е унифициране на правилата за всички държави в тази област, така че да се мине на следващо ниво по отношение на управлението на този тип специфични отпадъци.
Вътрешноводният транспорт е изключително важен за икономиките и за свързаността и мобилността в Европа. На второ място, това е една част от модерната вълна на ООН, която е за т.нар. "въглеродна неутралност", която би трябвало да бъде постигната най-късно през 2050 г. Акцентът вече би трябвало да бъде изместен от сухоземен към по-екологичните типове транспорт.
Или пък интермодалност, което означава свързано използване на различните типове транспорт. Повечето товари би трябвало да минават по воден и железопътен транспорт, тези, които са щадящи за околната среда. Тъй като акцентът ще се засили натам, има опит да се модернизира силно този процес. Той е важен както за икономиката, но той е и част от тази модерна вълна за въглеродна неутралност и стремеж към един по-чист и зелен свят."
Предложенията
"Самите предложения са свързани с разделянето на отпадъците на такива, които подлежат на директно повторно използване за други нужди, чиито компоненти подлежат на директно повторно влагане, редизайн, създаване на платформи, на ресурс за споделено използване на ресурси от типа на споделената икономика и съответното им наемане."
Чуйте Щерьо Ножаров в звуковия файл.
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg