В продължение на седем епизода рубриката “Непознатите будители“ срещна слушателите на програма “Христо Ботев“ на БНР с възрожденци, имащи голям принос за българската общественост, но останали слабо познати за широката аудитория. Или пък познати, но в някакви “христоматийни рамки“, разкриващи малка част от делото им.
“Непознатите будители“, с които ви срещат програма „Христо Ботев” и Мария Мира Христова, са: Паисий Хилендарски, Петър Богдан, Димитър А. Ценов, Яков Крайков, Олга Круша, Захарий Княжески и Кирил Нектариев.
В епизод първи на рубриката беше представен будителят на будителите Паисий Хилендарски от проф. Пламен Митев.
“Наша национална черта е да си отбелязваме празниците като определени дати и след тези дати да забравяме това, за което твърдим, че се борим. За мен въпросът не е да осмисляме будителството като нещо голямо само един ден в годината, а да се опитаме всеки ден да съхраняваме онова, което са ни оставили нашите възрожденски предци като задачи и идеали.“
Чуйте проф. Пламен Митев в звуковия файл.
“Дарителите в образованието даряват нещо много повече от една издръжка на един студент. Те дават на нашата нация едно упование в бъдещето, дават надежда, дават посока, в която би трябвало да се развива една съвременна цивилизация.“ – казва в “Нашият ден“ проф. Стоян Проданов, който участва в представянето на личността на “Димитър А. Ценов – вторият по големина дарител в българското образование“.
Чуйте проф. Стоян Проданов в звуковия файл.
“Кой е Петър Богдан – авторът на най-старата история на Българи“ – разказва проф. Лилия Илиева.
“Мисля, че не сме загубили този възрожденски дух, които толкова ни е възхищавал в нашите стари просветители. Той просто трябва да се разгори по-силно. Може би ден като този помага за това. Познавам много хора, които носят този възрожденски дух – някои са художници, някои са историци, някои филолози. Не всички са известни на широката публика, но за щастие има такива хора. Мисля, че тях няма значение дали са познати или непознати. Важно е тяхното дело.“ – казва в “Нашият ден “ проф. Илиева.
“Убедена съм, че трябва да помним такива имена като това на Яков Крайков и останалите будители. Те самите не са имали такава вярва в собственото си име, но са имали вярва в това, което трябва да остане след тях. Не знам дали е така, но ми се струва, че Яков Крайков е чувствал самия себе си като твърде обикновен, нормален човек. Знаел е едно, че буквите и кирилицата заслужават усилията и забравата на собствените ни имена, но буквите, с които ще се пишат следващите имена, е важно да останат.“ – казва в “Нашият ден“ фотографът Галя Йотова, която участва в представянето на първия български издател Яков Крайков.
За будителския принос на Олга Круша – първата жена у нас, дръзнала да се подпише като “художник“, разказа в “Нашият ден“ д-р Пламен Петров.
“В годините, в които живее Олга Круша, действително е било въпрос на дързост да възприемеш себе си в едно консервативно общество, в което жената сякаш има една второстепенна функция в родовите отношения, да дръзнеш да се подпишеш като художник. Това е един наистина възрожденски плам, който тя със сигурност по някакъв начин наследява от баща си. Майката на Олга Круша също произхода от един голям врачански род, който би имал огромни заслуги за пробуждането на българското“.
Чуйте д-р Пламен Петров в звуковия файл.
Д-р Андриана Спасова представя в поредицата “Непознатите будители“ създателя на първата обществена библиотека у нас – Захарий Княжески.
“Подобно на немалка част от възрожденските просветители, Захарий Княжески е един от първите будители в различни поприща – в училищното и книжовното дело. Има много неща, за които бихме могли да вземем пример от тази личност.“
“Най-точният критерий за това какво човек може да даде и какво е дал, е това, че даването е свързано с един много точен момент на преценка какво е необходимо на обществото. Какво е необходимо на собствения народ. Няма универсална рецепта за дарителство. Всеки човек живее в обществото в определено време и в това общество има необходимост от определени неща“ – казва в “Нашият ден“ д-р Стефан Шивачев, който представи Кирил Нектариев – един от най-големите дарители на българското девическо образование“.
Кирил Нектариев – големият дарител на българското девическо образование
Чуйте д-р Стефан Шивачев в звуковия файл.Снимки: Уикипедия, БГНЕС, личен архив
В Шестото издание на "Университетската седмица на книгата в УНСС" участват 20 издателства, които са подготвили намаления и промоции специално за студентите в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Очакват се десет премиери на книги, с участието на техните автори. Съвременни книги за съвременни деца: Защо е важно съдържанието да е..
Ескапизъм, искейпизъм, оттегляне, отдръпване, доброволно отшелничество – дълга синонимична редица, обозначаваща явление, присъщо на човечеството, откакто има човечество, но набиращо сила в модерната епоха. Говорим с философа от СУ професор Стилиян Йотов, с журналиста и писателя Иво Беров, с психолога Иван Иванов и с публициста и колумниста Диян..
Важността на устойчивото третиране на отпадъците и рециклирането, ролята на кръговата икономика и ползите от съвременни методи за управление на отпадъците са ключови теми на семинара "Отпадъци и рециклиране", организиран от Френското посолство и Френския културен институт в България. Това събитие е част от конкурса "ЕкоОбщина – устойчив град и..
Теодор Цеков е журналист в седмичния вестник "Филтър" и сайта, носещ същото име. Радослав Диков е също журналист, вече бивш – работил дълги години в Немска редакция на БНР. Сега пише фейлетони. За мухата в студиото, политиката и най-дългата дума в немския език, или "последният да затвори вратата". Полусериозно преди президентските избори в САЩ –..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" след Деня на будителите и в навечерието на второто издание на Деня на четенето, който тази година преминава под мотото "Иновациите започват с четене", Валентина Стоева от фондация "Четене" и фондация "Детски книги" сподели възгледите си за това как да стимулираме четенето сред децата и защо е..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg