Христо Анастасов: Границите на свободата са там, където започва свободата на другите

Либерализмът на 21 век или кой има правото да реши пренебрежима ли е свободата във време на „война” в името на здравето?

Темата коментира в “Нашият ден“ политологът Христо Анастасов.

“Нека да напомним, че ясното разбиране за права и свободи – изконни, кодифицирани – идва през трите революции – Френската, Американската и славната Английска революция, век преди това.

И в трите войни, особено в две от тях, понятието за свобода е двуглаво – свободата на личността е пряко обвързана със свободата и това, което Френската революция ще нарече суверенитет на нацията, на общността. Двете са неразривно свързани и както гарантират личната свобода, през правата и свободите, и целия кръг от ценности, без които представителната демокрация е невъзможна, този корпус от свободи е това, което ние живеем като свобода, но то отново е неразривно свързано с понятието за нацията като суверен.

Нацията като такава е суверен и това е достатъчно ясно изразено в Декларацията за правата на човека от Френската революция или в Декларацията за независимост на САЩ.

Поради същността на понятието ни за свобода – свободата е немислима, когато застрашаваш живота и свободата на другите, което означава автоматично, че правилата, осигуряващи правата и свободата на всички животоносители, е нещо, което се гарантира от някакъв правов ред и от това, което наричаме държава.

В този смисъл – да – свободата е условна, тя не може да бъде безусловна и границите на свободата са там, където започва свободата и правата на другите."

• Над 90 000 са активните случаи на Covid-19 у нас, 5643 новозаразени
• Протести срещу зеления сертификат в цялата страна
  

Свободата

"Схващането за свободата като абсолютен произвол и свободата да правиш каквото ти хрумва е изкушение. В Източна Европа обаче и особено в България свободата е комбинация от отхвърлянето на всякакви авторитети, от отхвърлянето на концепцията за общност като такава и от пълното пренебрежение на връзката между индивидите в едно социално тяло. Говорим за готовността за подчиняване на санитарните мерки, или за готовността да се ваксинираш, да приемеш за нужно нещо, което не е непременно твоя избор, а е нужно за предпазването на живота и спасението на тези около теб.

Ваксините

Ако сега във всички събития от 1990-а насам сме можели да се оправдаем с мизерията и с бедността си, сега с отказа да защитим себе си, ближните си и нацията си днес ние нямаме такова оправдание, защото сме част от най-привилегирования кръг – тези, които могат да си позволят да се защитят – Европейския съюз. Ние се отказваме да го правим, бракувайки средство за защита на човешкия живот, което е ваксината, в момент, в който в редица места по света хората се молят да имат такава защита. И това е грях, за мен, граничещ с престъпление."

Чуйте Христо Анастасов в звуковия файл.