Продължавам разказите си за Грузия, която е страна-прегръдка! Сега ще ви водя в манастир в селцето Уде, район Самцхе-Джавахети. На входа на църквата „Успение Богородично“ ни посреща послушницата Екатерина. На 29 години е, но изглежда много по-млада. В погледа ѝ свети непонятна за нас отдаденост. Сградата е разрушавана и достроявана, но основите ѝ са на повече от 15 века. И също както нашите храмове е имала десетки превъплъщения – от грузинска обител, през джамия и католическа църква до склад за зарзават и лазарет по съветско време.
Екатерина обаче ни показва камък почти до пода, в който са издялани букви от старинна грузинска азбука Мхедрули – нещо като нашата глаголица. Неотдавна монахините измили бялата боя, с която били покрити колоните и изскочили още надписи.
Фреските в манастира са съвсем нови, въпреки древния му произход. Старите били заличени през годините, а сегашните са плод на истинско чудо. Дошъл непознат руснак в църквата, изслушал страдалната ѝ история и запитал защо няма икони по стените. След това помолил да му изпратят проекто-бюджет и банковата сметка на обителта. Монахините изпълнили заръката без особена надежда, но какво било изумлението им, когато след броени дни получили нужната сума до последната лара – така се нарича грузинската парична единица.
Послушницата с неуверения си английски разказва легендата за Светицата Кетеван, изключително почитана в Грузия. Тя била царица от рода Багратиони и след кончината на съпруга си се отдала на строеж на манастири, храмове и болници.
Персийският владетел шах Абас Първи взел сина на Кетеван за заложник, но след като видял колко непоколебим е в християнската си вяра, го освободил. За да спаси земите си, царицата отишла при персиеца с богати дарове, обаче той я хвърлил в затвора. Десет години я изтезавал и увещавал, че ако приеме исляма, ще я направи царица на Персия.
След като не успял да я пречупи, я изгорил на клада. Парчета от тялото ѝ се разпръснали и разпръсквали необяснима светлина.
Португалски монаси ги събрали и ги крили в продължение на три години. После ги положили в католически храм в индийския щат Гоа, но част от мощите били дадени на сина ѝ цар Таймураз Първи. После били отнесени в Рим. По същото време Грузинската православна църква обявила Кетеван за светица и великомъченица. Нейният празник е на 13 септември.
През 2013 г. бил извършен ДНК анализ на мощите. Данните показали хронологично съвпадение, както и това, че частиците принадлежат на човек с грузински произход.
Той носи името на Света Нино, въвела християнството по тези земи. Легендата разказва, че тя е родена в Кападокия около 280 година Сл. Хр. Баща ѝ бил роднина на Свети Георги Победоносец, а майка ѝ – сестра на Йерусалимския патриарх. Родителите ѝ, набожни християни, раздали богатството си на бедните и се отдали на Бога. 12-годишната Нино била поверена на възрастна монахиня, която я въвежда в мъдростта на православието.
Впечатлителното момиче научава, че Хитонът Господен е занесен в земите, където днес се намира Грузия и получава благословията на патриарха да замине за страната, наричана Иверия. Богородица ѝ се явява със заръката да покръсти езичниците там.
Девойката била обзета от съмнения дали ще успее да се справи с такава трудна задача, но Майката Божия ѝ дала кръст от сплетени лозови пръчки и казала „Вземи го, отиди в Иверия и проповядвай там благата вест от евангелията на Исус Христос и ще получиш благоволение пред Господа. Аз ще ти бъда щит срещу всички видими и невидими врагове. Със силата на този кръст ти ще издигнеш спасителното знаме на вярата в Моя възлюбен Син и Господ“.
Събуждайки се, Нино действително държала кръст от сплетени лозови пръчки в ръцете си. Освен това, Нино била надарена и със способността да лекува с молитва и със силата на своята вяра.
Подслонена от царския градинар, тя измолва рожба за бездетната му жена. Слухът за целебната ѝ сила достига до царицата на Грузия Нана, страдаща от неизлечима болест. С усърдни молитви Св. Нино успява да ѝ върне здравето, което кара царицата Нана да отхвърли езичеството и да се покръсти. До кончината си светицата извършва безброй чудеса, покръства и излекува хиляди. Мощите ѝ се намират в женския манастир Св. Георги (в Бодбе), изграден през IX век в Кахетия, най-източната област на Грузия.
Легендите са красиви обаче, за да съществува манастирът, трябва много усърдие. Две сестри и две послушници са превърнали обителта в доходоносна фирма с разнообразна дейност.
В огромен басейн на двора подскачат цветни шарани. В парника горещината е почти тропическа, а в помещенията за сушене на месо – хигиената е лабораторна. Човек може да си купи нещо като пастърма от свинско, телешко, пилешко и гъше, която се топи в устата. В огромната пещ благоухаят пити и хлябове тип лаваш, а виното им е получило златен медал на не едно изложение.
Сирената и пухкавото масло също си ги бива. Най-поразително обаче е заниманието да отглеждат охлюви и да ги затварят в буркани с растително масло. Освен, че ги сервират на трапезата, те изнасят подбрани количества за Франция. Че къде ги събират тези охлюви, попитах се аз. Отговорът ме изуми – гледаме ги във ферма. Под безкрайни найлонови покриви широколисти бурени разперват чадъри над дървени скари. Компютър поддържа почвата влажна, а по дървото се разхождат стотици охлюви, готови за френските гастрономи.
Въпреки усилния труд монахините не забравят, че са Божи невести. Специално за гостите игуменка и послушница запяха с ангелски гласове.
Снимки и видео: Магдалена Гигова
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
На 21 февруари 2025 година бе реализиран новият албум на легендарната джаз фюжън група "Йелоуджакетс". 27-ият студиен албум на двукратните носители на..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg