Тази седмица ЕП връчи Наградата за журналистика „Дафне Каруана Галиция“ на журналистите от проекта „Пегас“, координиран от консорциума „Забранени истории“. Проектът „Пегас“ разобличи, как в продължение на години системно се е злоупотребявало с израелска технология за подслушване на над 50 000 телефонни номера. Изтеклите данни показаха, че обект на наблюдение са били най-малко 180 журналисти от различни страни, както и правозащитници, представители на академичните среди, предприемачи, адвокати, лекари, профсъюзни лидери, дипломати, политици. Това разследване бе извършено от журналистическия Консорциум „Забранени истории“. Тяхна мисия е – да продължат разследванията на убити, лишени от свобода или заплашвани журналисти. Консорциумът работи и по разследванията на Дафне Галиция, след смъртта ѝ. Лорна Ришар, един от създателите на „Забранени истории“коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ защо за него и колегите му е важно да продължат недовършените разследвания на загинали журналисти.
Лоран Ришар: „По време на нашето разследване в Проекта „Дафне“, успяхме да разкрием, че някои ключови свидетели не са разпитвани от полицията. Смятаме, че официалното разследване не върви в правилната посока. Това е един от големите въпроси в проекта „Дафне“ – какво се случва с властите в Малта и имат ли истинско желание да открият и арестуват поръчителите на убийството.Това е важно за всички европейски граждани, защото е безпрецедентна ситуация и трябва да напомняме на хората, че журналисти губят живота си докато вършат работата си по критични истории. Ние сме много притеснени от това, което се случва като цяло с журналистите в Европа. В „Забранени истории“ („Forbidden Stories“) вярваме, че, ако работим заедно да завършим работата на убити журналисти, това ще изпрати силно послание към враговете на свободната журналистика: Дори да спрете вестителя, няма да спрете посланието.“
В чест на Дафне Галиция се състоя уебинар, в който разследващи журналисти разговаряха за състоянието на медиите в Европа – коментираха насилието над журналисти и политиката на различните държави, за да защитят журналистите си. Разследващата журналистка от Гърция София Катали сподели как заради нейно разследване на дисиденти, които бягат от Турция, държавата Турция я обвинява в тероризъм и през март 2020 година тя е арестувана.
София Катали: „Очаквано за всеки недемократичен режим аз бях обвинена, че съм терорист. Това е нивото на параноя на турската държава. За щастие имах много добър адвокат и прекарах тази година в Гърция. Разбира се, никой не се интересуваше освен семейството ми. Имах и подкрепата на Асоциацията на европейските журналисти. Въпреки че човек би си представил, че отивайки в Турция и преживявайки това, през което минах аз, е нещо, което можем да мислим като естествено за недемократични режими, никой не би очаквал убийство на журналист да се случи в демократична страна, особено член на ЕС, какъвто е случаят с Дафне Каруана Галиция. Да, мога да кажа, че убийството на Дафни през октомври 2017 г. ни изненада напълно. Но това, което никак не ни изненадва вече е, че последваха още убийства. Изглежда сякаш европейските демократични държави просто наблюдават случващото се. Това е най-неудобното и най-неприемливо за журналистите. Това, което очакваме в крайна сметка е изпълнението на ангажимента на всяка демократична държава да защити свободата на медиите и животите на журналистите. Вече сме 2021 г., живеем в свят, в който продължават бруталните атаки срещу журналисти. И нещо, което виждаме все повече - вредни закони, приети в държавите, които криминализират разследващата журналистика. Трябва да добавя, че освен чисто журналистическата страна, има и човешка страна, която не бива да забравяме. И тази човешка загуба е това, за което работих с Матю Каруана Галиция, сина на Дафне. Той беше свидетел на убийството на майка си, и това е оказало огромен ефект върху живота му.“
През 2019 г., в Миланo, Матю Галиция представя книга за майка си. Там София Катали разговаря с него:
Матю Галиция: „Когато бях малък много пъти ми изглеждаше така сякаш майка ми е свръхчовек. За мен последните години са като един дълъг ден, един дълъг кошмар, от който не мога да се събудя. В основата си всичко това е въпрос на обществена отговорност, но масово гражданите забравят какво се е случвало. Като резултат от това никога не е имало справедливост за минали престъпления. Очевдино хората, които са извършвали тези престъпления, или тези, които са искали да се занимават с престъпност, ставаха все по-безсрамни. Защото продължаваха да тестват границите на това, с което могат да се разминат. Така станаха и достатъчно нагли, за да убият майка ми и превърнаха колата ѝ в кълбо огън. Трябва да направим разлика между организаторите и тези, които влияеха и защитаваха организаторите. И мисля, че никога няма си отдъхнем докато намерим пълна справедливост за майка ми.“
На уебинара присъства и Корйн Вела, сестрата на Дафни Галиция.
Корийн Вела: „Имаме атмосфера, в която на някого се гледа само като на неудобство, и някой призовава това неудобство да бъде премахнато. И няма пречки пред премахването на този проблем. Това води до там, че да е възможно този човек да бъде убит. Знаем сега, от нашия опит, но и от разследването, което приключи по-рано тази година, всичко това е документирано, че държавата трябва да поеме отговорност за убийството на Дафне, защото имаше култура на безнаказаност и защото имаше кампания срещу нея, оркестрирана от офиса на министър-председателя. Това създаде средата, в която тя беше убита.
Сигурността на журналистите е съществен елемент за демокрацията, ако журналистите са в опасност, то тогава нямаме демокрация. За жалост дори и днес се борим срещу неистината, срещу дискредитацията, срещу дезинформацията и опитите да се дерайлира съдебния процес. Ако убийството на Дафне е станало част от културния пейзаж, значи пейзажът не е никак хубав. Грозното нещо на пейзажа тук, както го описвате, е това, че мащаба на убийството на Дафне не е възприет от националното съзнание като това, което наистина е. В основата си това може да бъде обяснено с това, че пространството за независими журналисти е ограничено, а хората предпочитат да вярват на мнения, а не на факти. Все още предстои да се проведе нужната обществена дискусия за това какво откри това разследване. Вече минаха десет седмици от публикуването на доклада от разследването. Това е трудна борба. Водим я от 4 години, за да намерим истината за убийството на Дафне, да получим справедливост. Водим тази борба всеки ден, и всеки ден носи нови трудности.“
Може да чуете пълното аудио в звуковия файл.
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg