Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ – новата книга на Камелия Спасова

Камелия Спасова

На 19-и октомври в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе премиера на книгата „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ с автор Камелия Спасова

"Изследването анализира с размах различни и изненадващи репонятизации на миметичното, като демонстрира, че модерният мимесис - чрез своята опосредстваност и саморефлексия - винаги създава оста тък. Тъкмо това исторично и теоретично наблюдение свързва миметичното с модерността и авангарда. В крайното си удвояване саморефлексията в литературата е мимесис в мимесиса. Вероятно затова книгата се чете с удоволствие, което умножава удоволствие то от нейното създаване" - казва за книгата Васил Видински.

"Чрез връщане към началата на филологията "Модерният мимесис" постига очертаването на една нова перспектива за развитието на тази наука, която винаги и все още предстои. В книгата на Камелия Спасова филологията се разгръща като вълнуващ пейзаж: многоизмерната територия на литературата, езика и тяхното научно осмисляне, където мисълта успява да мисли и самата себе си" е мнението на Богдана Паскалева.

"Книгата на Камелия Спасова анализира мрежа от теоретични проблеми, вариращи от спора между аномалисти и аналогисти и Платоновото понятие за мимесис до постчовешкото. Това, което ги свързва в мрежа, е преди всичко грижата за двойното, неединното, повторителното, второстепенното, отместеното или пресеченото от произхода си" – твърди Тодор Христов

За изследването разказва в “Нашият ден“ доц. д-р Камелия Спасова.

“Античната литература, както и теория на литературата винаги е била моя слабост. Дълго време мислех, че ще се занимавам с теория на литературата. Нещата се насочиха така, че имаше конкурс по антична и западноевропейска литература още, когато пишех дисертацията си. И тогава, ставайки асистент по антична и западноевропейска литература, сънувах сън, в който се казваше, че цялата ми дисертация трябва да остане в рамките на античността.  Тази книга се нарича “Събитие и пример у Платон и Аристотел“ и се занимавам с нещо, което продължавам в “Модерният мимесис. Саморефлексия в литературата“.

Това нещо привидно е много просто – как, когато философи, литературоведи, културолози, говорят за някакви свои теории, понякога дават пример от една литературна творба. Например, когато Аристотел ни разказва какво разбира под трагедия – какво е трагедия какви са нейните закони, но в един момент казва - “най-хубавата трагедия е “Едип цар““.

Това, което е интересно за мен е какво е взаимоотношението и как си взаимодействат теоретичната постройка или философското построение и конкретния пример.

Защо думата “мимесис“ не е преведена – има две причини. Едната е, че всеки превод би закотвил самото понятие в някакъв исторически период в историческа сцена.

В едни времена думата е превеждана като “подражание“, в други моменти като “имитация“, докато се стигне до момента на вулгарния социалистически реализъм, когато тази теория какво представлява литературата или литературата като подражание започва да се разбира като това, че литературата е отражение на действителността.“

Повече за изследването на доц. Спасова можете да чуете от интервюто в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кадър от филма „Татко“

"Татко" и "Това, което остава" в киното

Чували сте неведнъж израза: "По-добър сценарист от живота няма!". Даже не само сте го чували, но навярно безброй пъти сами сте си го повтаряли, докато случващото се ви е заливало като бурна вълна. Животът несъмнено заслужава "Оскар" за сценариите, които пише. За нас като режисьори обаче не може да се каже същото. Все ще се намери за какво да ни..

публикувано на 20.03.25 в 09:26
Правдоюб Иванов

"Истината за истината" – самостоятелна изложба на Правдолюб Иванов

"Истината за истината" е самостоятелна изложба на Правдолюб Иванов. Неговото творчество е наситено със социални и политически послания. "Истината за истината" включва непоказвани в България произведения, създадени в периода 1998 – 2024 г. Експозицията идва във важен момент в кариерата на художника, който не е имал самостоятелна изложба в София от..

публикувано на 19.03.25 в 17:40

"Невидими следи" на Весела Динева

Весела Динева излага свои живописни творби под името "Невидими следи". Експозицията представя не само картини, а истории за любов, щастие, трудности и възходи. Произведенията на художничката са вдъхновени от емоционални преживявания и състояния. Всяка творба разказва история. Весела Динева работи с акрилни бои върху платно, използвайки..

публикувано на 19.03.25 в 17:35
Л. В. Маринов (вляво) и Велин Манов

Могат ли да бъдат опасни "Маските, които носим"?

Власт, интриги, семейни драми и кървави престъпления се преплитат в дебютната книга на Л. В. Маринов. Криминалният роман "Маските, които носим" провокира читателите с напрегнат сюжет, който тръгва по следите на изчезналото тяло на влиятелен мъж, а отдавна погребани тайни започват да излизат наяве. Историята се върти около успешен банкер от..

публикувано на 19.03.25 в 17:15

Премиера на "Швейк през Третата световна война" на ДТ "Гео Милев" в Стара Загора

В свят, разкъсан от война и изгубил себе си, Швейк – малкият човек с голямо сърце – ще се сблъска с най-големия абсурд – да открие, че машините са станали по-хуманни от самите хора. Режисьорът Дамян Тенев прави своя драматизация, вдъхновена от романа на Ярослав Хашек "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война". Пиесата, която Тенев..

публикувано на 19.03.25 в 17:00