„Архитектура на звука“ се наричат проектът на Мартиан Табаков, с куратор Ирина Баткова, и пърформансите с участието на музикантите Георги Дончев и Росен Захариев-Роко в столичната галерия „Плюс 359“ в сградата на запазената Водна кула в квартал „Лозенец“.
"Създаването на скулптура, която работи като музикален инструмент, включва не само изучаване на възможностите, които притежават различните материали като източници на звукови вълни, но и изследване на вътрешните, невидими за визуалното възприятие, пространства на формите от гледна точка на техните акустични и резонаторни свойства. Работата на Мартиан Табаков върху триизмерни обекти, които при взаимодействие с публиката произвеждат звуци разглежда от съвсем различен ъгъл идеята за формообразуването. Това е едно артистично усилие в посока, която надхвърля обобщеното определение за скулптурата като решаваща пластични проблеми и предлага осмислянето ѝ в архитектурен аспект, предпоставящ различен контекст за разбирането ѝ.
Философското мислене за възприятията е фокусирано преди всичко върху визуалния опит, който формира познанията за околния свят. Пространството има основно значение във визуалното възприятие – чрез него се определя от една страна вътрешната структура на видимите обекти и от друга тяхната външна различимост. При възприемането на звука времето играе ролята на пространството във визуалния опит. Характеристиките на звука се развиват във времето, а сред скулптурните обекти от „Архитектура на звука“ наблюдателят попада в един пространствено-времеви модел, в който е заложено интегрално сензорно възприятие. Тук звукът не е просто детайл от скулптурните инсталации, не е планиран като допълнителна референция или като подсилващ артистичното съдържание ефект, той е основополагащ градивен елемент от първоначалните скици до прецизното създаване на обеми, които освен естетически имат и аудиохарактеристики. Това необичайно предизвикателство за сетивата демонстрира нагледно начина, по който изкуството създава един онтологичен език, изграден не на базата на ежедневната номенклатура от обекти, които трябва да видим и осмислим, а върху процеса на самото осмисляне.
Като част от тази концепция е включено и мястото, където се реализира проекта – Водната кула в кв. "Лозенец". Тя присъства не само като пространство, в което е подредена изложбата, но и като експонат от самата изложба. Цилиндричният ѝ интериор, инженерните съоръжения (тръби, резервоар), специфичните акустични особености на сградата са дадености, които Мартиан Табаков използва, за да я превърне в огромен музикален инструмент. Зрителят попада в среда на обекти, изпълнена с разнообразни причинно следствени зависимости, които може да активира и изследва чрез зрението и слуха си. Така той анализира не само отделните скулптури в тяхната пълнота – хармонията на линиите, обемите, цветовете, материалите и скритите за човешкото око пространства, описани чрез циркулацията на звуците, но и вътрешните връзки помежду им. Пърформансите по време на проекта, в които, освен публиката, участват и професионални музиканти, изследват тези връзки като възможност за създаване на уникална хармония – основа за музикални произведения, обединяващи съставните части на изложбата. Така „Архитектура на звука“ структурира своя азбука, която въвлича в ситуация на наблюдение и осмисляне чрез включване на творческия потенциал на наблюдателя, ситуация, която отключва един различен от рутинния, психически дискурс на възприятие към скулптурата и нейната възможност да описва себе си чрез звуци."
Изложбата "Архитектура на звука" продължава до 13-и ноември в галерия „Плюс 359“.
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимки – Plus 359 Gallery
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg