В пиесата си „Амадеус“ от 1979 година Питър Шафър интерпретира популярната градска легенда от 18-и век, според която Антонио Салиери, капелмайстор към Виенския императорски двор, е отровил Волфганг Амадеус Моцарт от завист към таланта му. „Амадеус“ жъне огромен успех, печели наградата „Evening Standard“ и наградата на лондонските критици. Постановката на Бродуей, отличена с награда „Тони“ за най-добра пиеса, достига и до над 1000 изиграни представления по света. А тази година „Амадеус“ бе представен премиерно в Драматичен театър Стоян Бъчваров Варна под режисурата на Стайко Мурджев.
„Питър Шафър има способността да изгражда двойнствени образи, които се превръщат в нещо много сложно, тази сложност не ни позволява да кажем, че Салиери е тъмната страна, а Моцарт е светлата страна. Мен ме интересуваше как от тъмната страна на Салиери можем да намерим светлата такава, и респективно къде са демоничните краски при Моцарт. Главната тема, която ме е вълнувала, не е съревнованието между доброто и зло, а разговора на персонажите с Бог, като на подсъдимата скамейка сложен, който отговаря за таланта на единия, за завистта на другия. В нашата постановка Моцарт е бойната поле, върху което Салиери и Бог водят своята война.“
В представлението ярко присъства музиката на Моцарт от ранните му до късните години, но и музиката на композитора Петър Дундаков допълва някои фрагменти. Сценографски спектакълът е решен и с играта между светлината и тъмнината – така се допълва и конфликтът между двете страни – Салиери, в чиято роля е Стоян Радев, и Моцарт, където виждаме интерпретацията на Ненчо Костов. Но сякаш текстът на Шафър и модернистичният поглед на Стайко Мурджев размиват границите между антагониста и протагониста донякъде.
„Самият Питър Шафър не предлага просто текст за театър, много точно указание как този текст да се постави, но ние постъпихме и наше оригинално развитие на нещата. Опитахме се да сложим този текст в много конкретни граници, под купола на катедрала, под покрива на психиатрична болници и така стигнахме до едно абсолютно имагинерно пространство, което ни сведе до битката между светлината и тъмнината. Имаме сценография, която е една светлинна атмосфера, с чийто интензитет играем този текст. Шафър е много особен автор, смесва много театрални принципи. В „Амадеус“ смесва и отчуждението и принципа на дълбоко психологическия театър. Тази амалгама между различни театрални принципи създава уникален език, който трябва обаче да бъде дешифриран. Трябва много натрупване през историята на театъра, за да разчетеш неговите кодове. При Шафър винаги има светло в тъмното и тъмно в светлото, всичко може да бъде преобърнато във всеки момент. Никога няма единна истина. Именно този прост принцип на борбата между доброто и злото, черното и бялото, но мултиплицирано като огледало през огледало, именно този принцип ме печели мен в Шафър.“
Това е второто представление по текст на Шафър за Стайко Мурджев. Той работи и по "Еквус", в Младежкия театър, по негов текст. По текста на "Амадеус" има и едноименната биографична филмова драма, от 1984 година, режисирана от Милош Форман, със сценарист самия Питър Шафър. Театралният език предполага съвсем различна интерпретация.
Стайко Мурджев е носител на наградата за режисура „Икар“ 2020 на САБ за постановката на „Слава“ от Питър Куилър в ДТ „Николай Масалитинов“ - Пловдив. Привърженик на съвременния психологически театър, Стайко Мурджев проявява последователен интерес към творчеството на Питър Шафър. След постановката на „Еквус“ в МТ „Николай Бинев“ - София, сега с „Амадеус“ в ДТ „Стоян Бъчваров“ - Варна той за втори път посяга към творчеството на известния английски драматург.
Повече за "Амадеус" и светлината на таланта и мрака на завистта в пътя на Салиери и Моцарт чуйте в звуковия файл.
Спектакълът можете да видите тази вечер (11 октомври) от 19 часа – голяма сцена, Народен театър "Иван Вазов"
Снимка – ДТ „Стоян Бъчваров“ - Варна
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на книгата е послание за бъдещите поколения, към които е адресирано най-доброто от българската поезия. Сред авторите, редом с известни поети като Бойко Ламбовски, Иван Ланджев, Маргарита Петкова, Палми..
Петя Кокудева е детска писателка и пътешественик. Завършила е журналистика и има магистратура по творческо писане. Автор е на 8 книги за деца и е носител на знакови национални награди за литература. "Колето на Кинан" е последната ѝ книга, и тя е различна. Различна откъм подход и идея – картинен сборник с истории на деца бежанци. Съвместно с..
Поп-ъп изложбите, които дават изява на прохождащи артисти, са отговорност на Биляна Токмакчиева. Всеки месец нейната сформирана общност Artist at Play организира тези изложби с предварително зададена тема, като условието е артистите да не работят с обичайните за тях медии. Всеки е свободен да експериментира, без да има рамката на оценката, на..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По повод тази значима за Българското национално радио дата в "Нашият ден" разговаряме с Антон Митов , директор на Архивния фонд на БНР. По думите на Митов за архиви се заговаря още при основаването..
На 30 ноември е вторият премиерен спектакъл на "О(б)твързан" от Ханох Левин в Театър "Възраждане". Преводът и постановката са на режисьорката Тери Фишер. Според нея това е антиромантична комедия, в която всички са по-умни от нормалното, но са принудени да се оженят. За героите на актьорите Свежен Младенов, Жана Рашева, Георги Златарев, Мариана..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg