Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Николай Стайков: У нас има нещо по-грозно от корупцията – и това е борбата с корупцията

| обновено на 09.10.21 в 10:54
Николай Стайков
Снимка: БГНЕС

„За много хора това е въпрос на оцеляване – дали ще си изкарат следващите години до пенсия в някой арест или на някой слънчев остров. И тези хора в момента използват цялото си влияние, защото знаят, че една независима прокуратура няма да остави нещата каквито са в момента.“ каза в "Мрежата по програма "Христо Ботев" Николай Стайков, разследващ журналист от Антикорупционния фонд. Той коментира също и разследвания като „Досиетата Пандора“, „Осемте джуджета“, „КТБ“ и защо е нужно да припомняме лицата, които стоят в тези разследвания.

"Досиетата Пандора"

„Мога да кажа, че приятната изненада от „Досиетата Пандора“ беше, че има документално потвърждение на нещата, които много разследващи журналисти от няколко медии сме работили по темата с Делян Пеевски, но до този момент не е имало никакъв институционален отговор. Например, още през 2013 година в сайта „NoРешарски“ имаше такава информация за офшорните сметки на Делян Пеевски и многото му имоти в луксозни квартали на София, та чак до вила в Гърция. Тези имоти бяха притежание на фирми, чиято собственост е абсолютно скрита и води до екзотични острови. Излезе и информация, че Делян Пеевски ползва тези имоти като свои. Всичко това и още много информация тогава замина към прокуратурата. Пак тогава, г-н Цацаров, като главен прокурор, разпредели на г-жа Боряна Бецова да бъде наблюдаващ прокурор и да разследва подадената от нас информация. Един ден у нас просто звънна един куриер и ми връчи отказа на прокуратурата да разследва случая с Делян Пеевски с нейния подпис. Ето защо са важни да излизат документални факти като тези от „Досиетата Пандора“. Всъщност още 2007 година са първите информация за офшорни сметки на Пеевски, когато в големия скандал „Булгартабак“ се намесва неговото име като човек, лобирал за издаване на хазартен лиценз на офшорна фирма. И цялата тази информация се натрупва, журналистите си вършат работата, но институциите не само покриват изцяло всичко това, но не разследват лицата, които журналистите са посочили като свързани в тяхното разследване. Всичко това е много важно да се помни днес, когато има опит за „изпиране“ името на Пеевски, за неглижиране на всички разследвания, които сочат към него. „Досиетата Пандора“ в момента запушват устата на всички, които се опитват да скрият това минало. Също така „Досиетата Пандора“ дава още аргументи на институциите, които вече нямат оправдание да не си свършат работата.“

КТБ и Пеевски

„Симбиозата между банката и него беше изключително мощна.През 2013-2014 година на практика комбинацията Делян Пеевски, Цветан Василев и присъдружните им политици имаха правителство, имаха и медии. Възхода на банката беше по време на управлението на ГЕРБ и Борисов 1. Колкото до правителството на Орешарски, то беше директно тяхно правителство, само че Цветан Василев изпадна от лодката. Тогава през 2013 година журналисти, юристи и активисти подадохме публично, пред всички медии „досието КТБ“, за да направим максимален обществен натиск и да принудим прокуратурата да се задейства. Нищо не стана, освен че изгря звездата на Иван Гешев като наблюдаващ прокурор на „Делото КТБ“. Това, което всички журналисти, които се занимавахме с КТБ видяхме беше един много прост факт – това че всички замесени хора в това дело, включително и основни свидетели изобщо не са разследвани, нито викани на разпит от прокуратурата. А извиканите на разпит не са питани за произхода на парите. Но накрая, при номинацията на г-н Гешев за главен прокурор всички имена от списъка, които са били забравени, пожалени и заметени под килима в един момент се появиха, за да поддържат публично кандидатурата на г-н Гешев за главен прокурор, а собственикът на „ПИК“, който беше свидетел по „Делото КТБ“ организира публичните демонстрации в подкрепа на Иван Гешев. Тоест, списъкът с потенциални свидетели, които да ни помогнат да стигнем до цялата истина за КТБ бяха в подкрепа на г-н Гешев. Оказахме се в ситуация близка до максимата: „Има едно нещо, което е по-грозно от корупцията и това е борбата с корупцията“. Като виждам лицето на Иван Гешев всеки път се сещам за тази максима.“

Нещата не може да продължат постарому

„Една карикатура на Чавдар Николов за проф. Герджиков от днес казва много. В нея той казва: „Няма да говоря за „Пандора“, няма да говоря за Пеевски, няма да говоря за Иван Гешев, за чекмеджета и пачки“ и още един дълъг списък от важни и болезнени теми, но накрая човекът казва: „Просто искам да бъда президент“. Тоест, политическото напрежение в момента наистина е огромно и сега се формира новото статукво, новият политически фундамент, който ще ни управлява в следващите 10 и повече години. В момента всички се опитват да се закрепят в новото статукво. Неизвестността плаши много хора, свързани с досегашното статукво и много е важно кой ще дойде след следващите избори си с какви намерения. Не може да продължим постарому, но важно е докъде ще стигнат промените. Например, дали специализираното правосъдие ще бъде елиминирано само козметично, колкото да са доволни хората, които бяха на протестите миналата година и са възмутени от „Осемте джуджета“, от „Делото КТБ“ и още десетки неща. Или ще има истинска реформа в правосъдието. Но за много хора това е въпрос на оцеляване – дали ще си изкарат следващите години до пенсия в някой арест или на някой слънчев остров. И тези хора в момента използват цялото си влияние, защото знаят, че една независима прокуратура няма да остави нещата каквито са в момента. Много неща обаче ги няма вече. Няма го „Булгартабак", който бе приватизиран от г-н Борисов през 2011 година. Тогава той го даде на офшорна фирма и никой не знаеше кой стои отзад, и нямаше никакъв шум, няма я КТБ, много неща заминаха. Имаше един анимационен филм „Добрият котарак Леополд“. Много е лесно в момента всички да сме „Добрият котарак Леополд“ и да кажем – хайде да гледаме напред. Хората искат справедливост, но за съжаление ние имаме една политическа класа, която е рафинирана обучена, с изключителни умения в манипулиране на медии и обществото в това как да ни даде хомеопатична доза справедливост, от която да сме доволни днес.

В „Мрежата“ Николай Стайков коментира още и последните интервюта от разследваното на Антикорупционния фонд „Осемте джуджета“. Чуйте целия разговор в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40

Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам - идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември, Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...

обновено на 22.11.24 в 12:22
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30

Факти и художествената измислица – могат ли да съжителстват в изследователски контекст?

През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев"  в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..

обновено на 22.11.24 в 10:47

"Камино де Сантяго" и магията на срещите

Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път "Камино де Сантяго". Във втория епизод от своите странствания, тя споделя в ефира на "Нашият ден" впечатленията си от срещите с хората и дори от необичайното си запознанство с един кон. По пътя..

обновено на 22.11.24 в 09:24