Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Райна Асенова: Исканията на президента Радев към РСМ в Словения не са нови и неочаквани

Райна Асенова, балканист-журналист от БТА

Ключът към съгласието на България за начало на преговори на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз не е сложен и зависи от това Скопие да спазва безусловно Договора за приятелство и добросъседство, сключен през 2017 година. Това заяви президентът Румен Радев, който представи България на срещата на върха Европейски съюз-Западни Балкани в Словения на 6 октомври (сряда).

Румен Радев: Скопие да спазва безусловно Договора за приятелство

Темата коментира в “Нашият ден“ журналистът Райна Асенова.

“Отзвукът беше доста остър както от страна на управляващите, така и от страна на опозицията. Премиерът Заев реагира остро в самото начало, бих казала много по-остро и от опозицията, като каза, че перспективата на българко-македонските отношения не е добра след неочакваните нови искания на Румен Радев.

Тези искания не са нови и не са неочаквани. Става въпрос за спазване на Договора за добросъседство и приятелство, сключен през 2017 г., за който много пъти сме предупреждавали Скопие, че не се спазва и че ние държим този договор да се спазва, ако РСМ иска да върви напред към европейското си членство.

В Република Северна Македония случилото се на срещата в Словения се тълкува като ново влошаване на отношенията. Може би заради това, че българският президент доста остро каза, че Скопие трябва да скъса с македонизма и да признае историческата истина, както направи с Гърция.

Зоран Заев пък каза, че тези искания и блокада, която България предприема спрямо РСМ, са обида за македонските граждани. Той отново се спря на това, че няма преговори за македонската идентичност и македонския език, нещо, което никой от наша страна не оспорва.

Ние имаме основание да казваме само, че те трябва да признаят историческите корени на македонския народ и език."

Срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Словения

Двустранният протокол

"Не очаквам протоколът да бъде стъпка в подобряване на отношенията, защото вече имаме един договор, който не се спазва. Но все пак е някаква стъпка в по-добра посока. Искаме правно обвързващ документ, който да уреди тези спорни въпроси.

Илхан Кючюк, който е специален докладчик на Европейския парламент за Република Северна Македония, беше казал, че това е допълнителен инструмент, който да насочи нещата в прагматична посока.

Петте точки, по които македонското правителство преговаря с България, са съвсем ясни и това, което искаме, е тяхното изпълнение да бъде правно обвързващо.

Това е потвърждението, че Северна Македония няма териториални претенции спрямо нас. Много пъти сме казвали, че ние държим на цялото име – Република Северна Македония, тъй като само Северна Македония би могло да съдържа териториални претенции към България.

Също така ненамеса във вътрешните работи на България, да не се подкрепят македонистки организации у нас.

Историческата комисия да се среща поне пет пъти в годината. Да спре тормозът над хората, които се самоидентифицират като българи в РСМ. И най-сетне да има реакции на езика на омразата, който вече е доста разпространен несамо в медиите, но и депутати от опозицията си позволяват тон и изрази спрямо България."

Решението

"За мен северномакедонските политици са тези, които не спазват договора. Те обвиняват нас, че ние не го спазваме. В смисъл, че блокираме началото на преговорите и това според тях е вето и нарушение на член 2 от Договора за добросъседство и приятелство, който предвижда двете страни да развиват сътрудничеството по между си в областта на европейската интеграция.

Но, както е известно, не можем да пуснем страна и ЕС няма да пусне страна, която има спор с друга страна членка. ЕС и без това има достатъчно проблеми, с които трябва да се справи.

Австрия, Унгария, Словения и Балтийските страни настояват за по-бързо приемане на страните от Западните Балкани. Докато други страни, включително Франция, която въведе нова методология на разширяването, което на практика го прави толкова трудно, че не знам кога би завършило."

Проектите за свързаност на Западните Балкани

"Би трябвало да бъдат определени точни области и да се уточни как ще се изразходват средствата, защото един от основните проблеми във всички страни от Западните Балкани е слабата борба с корупцията."

Чуйте Райна Асенова в звуковия файл.

Снимки: БГНЕС, личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Таня Йосифова (вдясно) и Анелия Торошанова

Дигитален портфейл за цифрова самоличност в ЕС

Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..

публикувано на 29.11.24 в 14:45

Майка, мигрант и предприемач: Анна и сладкият ѝ успех

Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..

обновено на 29.11.24 в 14:34
съдия Марияна Кънчева

Личните данни в правото на Европейския съюз

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..

публикувано на 29.11.24 в 12:45

От мечта към реалност: Пътят на Сдружението на българите на Крит

През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..

публикувано на 29.11.24 в 11:25

Българският език и култура обединяват млади учени на международна конференция

В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..

обновено на 29.11.24 в 11:19