Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бъдещето на сигурността и сигурността на бъдещето

Снимка: btso.org.tr

Колкото по-далеч стигат хората в Космоса, толкова по-актуален става въпросът за осигуряването на общопризнати закони. Космическото право и космическата сигурност относително отскоро са на дневен ред, но значението им ще нараства бързо и те ще засягат както международните отношения, така и частни казуси, като например към кого да се обърнем за обезщетение, когато отломка от космически кораб падне върху къщата ни.

Договорът за Космоса е подписан през 1967 между САЩ, СССР и Великобритания. Там е провъзгласен принципът за изключително мирно използване на Луната и другите небесни тела и за равни права на всички държави за изследване на небесните тела, но оттогава светът се промени, а зависимостта ни от Космоса нарасна. Днешните системи за навигация работят благодарение на сателити, даже интернет, който ни поддържа свързани непрестанно, зависи от Космоса.

Всичко това поставя въпроса за космическата сигурност и за хората, които ще трябва да развиват правото в тази сфера, както и за всички онези нови аспекти на съществуващите дисциплини. Тези теми повдига разговорът с Халит Мирахметоглу, изпълнителен директор на Центъра за космически и авиационни тренировки Гокмен в Бурса и консултант на редица космически проекти, включително сателитния проект на Европейската обсерватория GOKTURK1.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42