Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бъдеще в настоящето

Космическото бъдеще на човечеството започна

Снимка: Rawpixel

Колонизацията на Космоса е тема на безброй книги и филми. Но за да се случи заселването на друга планета, човекът ще трябва да се върне отново в пещерите и оттам да гради живота. Как би станало това, можем да разберем тук, на Земята. При изригванията си вулканите оставят т.нар. "лавови тръби" дълбоко в Земята и тъкмо условията в тези тръби ще ни дадат отговорът как ще заселим планети с тънка атмосфера и висока радиация.

Това може да звучи далечно и утопично, но космическите изследвания се комерсиализират. Компанията "Аксиом" работи по създаването на първата частна космическа станция. В началото на 2022 година тя ще изпрати първите частни астронавти на Международната космическа станция.

Сигурност сте чували за професията „ловец на таланти“, Саймън Дженър от "Аксиом" е „ловец на астронавти“ – той издирва хората, готови да летят в Космоса, и разбира се, ги подбира внимателно. Оказва се, че не е необходимо идеалният кандидат да е в „пращящо“ здраве и отлична форма.

Има далеч по-важни качества, за да не повторим грешките и греховете на човечеството от времето на Великите географски открития или Златната треска.

Саймън Дженър
Какви възможности дава комерсиализирането на космически изследвания и защо е важно – научете от разговора с Никола Кереков и Саймън Дженър.

Колкото до бъдещето на страната ни, някогашна космическа сила, чуйте разговора с Никола Кереков:

Събитието на Рацио Future Present е на 10 октомври в София Тех парк. Освен международните лектори ще се представят и  български научни предприемачи, които доказват, че науката създава успешни бизнеси. На специална сцена ще бъдат представени стартиращи компании, работещи в сферата на роботиката, здравната индустрия и космическите разработки.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42