В Националната художествена галерия се откри ретроспективната изложба на работещия в чужбина български художник и визуален артист Алцек Мишев „Акуи – Милано – София“. Алцек Мишев е едно от знаковите имена в общоевропейски план, чийто творчески път започва от България. Експозицията включва над 140 произведения, разположени на двата етажа в НХГ Двореца. Алцек Мишев е една вселена, той е художник, концептуален артист, пърформър, експериментатор, музикант, писател. Впечатлява с постиженията си в широк артистичен обхват и с мащабните прояви на авангарден дух. Изключително продуктивен, различен и разнообразен художник, чието изкуство поставя много проблеми.
Алцек Мишев остава сравнително непознато име за широката публика най-вече поради факта, че през 1971 г. напуска страната, след като негова изложба е свалена заради модернистичния му живописен почерк. Така той решава да се отправи към Италия, даже има идеята да преплува Адриатическо море през Словения. Стига от България до Италия пеша, установява се в Милано, където много бързо става част от културния живот на града. Името му добива широка популярност в Италия.
Плуването остава за Алцек Мишев много силна творческа метафора. Плуването, летенето и музиката – това са трите неща, към които той се връща в работата си, независимо от материалите, които използва.
„Ретроспективната изложба следва път на картини, теми, проекти. Оставям на преценката на зрителя сам да осмисли идеите и професията на художника – същата като тази на прадядо ми Иван Зограф от Кочериново“ – пише самият Алцек Мишев за голямата експозиция, която проследява началото на българската му кариера и опита му в абстракционизма и кубизма, преминава през годините на експерименти, пърформанси и инсталации в Италия и достига до днешната му работа върху реконструирането на живописните традиции.
Изложбата „Акуи – Милано – София“ е едно голямото завръщане. По-голямата част от творческия си живот Алцек Мишев прекарва в Италия и по света. През 1971-ва той напуска нелегално НРБ и започва да гради името си в чужбина, като превръща бягството си в мит и основа за серия от пърформанси, инсталации и картини.
Ретроспективата на художника в България е свързана с неговата 80-годишнина и обхваща 13 зали в Двореца и 140 произведения, а като основни теми изпъкват летенето и плуването (които някак се сливат в една обща метафора на смелостта, прекрачването, изправянето срещу твърде големия свят), музиката, ритуала.
Впрочем, „Акуи – Милано – София“ включва и няколко съвсем нови творби, посветени на пандемията от последната година. Куратори са Иво Милев и Боряна Вълчанова.
Алцек Мишев не успя да пътува до София за откриването на голямата си ретроспектива, но в разговора с кураторката Боряна Вълчанова в „Артефир“ чухме и неговия глас – в откъс от интервю, описващо неговата изложба „Най-новите малки картини на плувеца“ от 2019 г.
Изложбата продължава до 21 ноември.
Чуйте Боряна Вълчанова за „Акуи – Милано – София“ от звуковия файл.
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..
Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте" е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора. Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...
В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет за "България,..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg