България е европейски лидер в защитата на стари гори с над 150 000 хектара гори във фаза на старост, което е около 6-7% от всички гори в страната ни. Девет общини поеха ангажимент за опазване на старите гори на териториите си – Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Трявна, Горна Малина, Пирдоп и Златица – вече пазят общо 1150 хектара стари гори.
Често хората, намесвайки се в естествените природни процеси, дори и с добри намерения, понякога създаваме предпоставки за съществени грешки.
Нели Дончева – главен експерт „Гори“ във WWF - България обяснява как трябва да се засаждат нови дръвчета:
„Залесяването не е проста работа. Много е важно да се прави добре изборът на дървесния вид, с който ще се залесява и не е препоръчително това да става в стара гора.
В България горите обикновено се възобновяват много добре по естествен път. Залесявания се налага да се правят в гори, засегнати от бедствия – пожари, снеголоми или ветроломи. И то само ако в тази гора не се наблюдава естествено залесяване в продължение на 3 години.
Не трябва да възприемаме масовите залесявания като най-доброто, което можем да направим за гората.
Много често се засаждат дървесни видове, които не са местни, не са типични за страната ни.
С внасянето им в нашата страна и впоследствие с извършено залесяване с тях се нанасят много щети върху природата.
Трябва да сме внимателни и да се вслушваме в съветите на експертите.
Инициативи, като раздаване на фиданки на хората с цел залесяване, са много масови, но често видовете дръвчета не са съобразени с условията, където се засаждат.
Когато това са круши, череши и други овошки и хората си ги насаждат в дворовете, тогава няма лошо.
Лошо е, когато се раздават за засаждане видове като храстовидна аморфа и бяла акация, които са с инвазивен характер и не са добре дошли в нашата естествена гора.
Хората често подхождат стихийно и много емоционално по отношение на залесяването. А то е регулирано добре в Закона за горите и нормативната му уредба.
Не може да се залесява хаотично, без да се вземат под внимание видовете дървесни видове, почвите, местонахожденията на териториите и микроклимата.
Освен това ние имаме защитени територии, където залесяването е забранено. За да се извършва залесяване в такива територии, трябва да се направи експертна оценка на въздействието от подобно залесяване.
Другото, за което хората много често не си дават сметка, е какъв е дървесният вид и какъв е неговият произход. Може да залесяваме например с летен дъб, но видът има различни произходи – може да е от Дунавската равнина или пък да е от Южна България. Ако покрай река Дунав засадим летен дъб, който сме донесли от Южна България, това няма де е добре, това е едно вмешателство в природните процеси.
Има видове, които не оцеляват на чужди за тях територии – не могат да се адаптират в друг вид почва и други климатични условия.
В света вече не се залесяват млади дръвчета без почва – т.нар. „фиданки на гол корен“. Всички дръвчета, които се засаждат, преди това трябва да бъдат в контейнери със субстрат.
Залесяването трябва да се прави с фиданки с доказан произход и сертификат от производител, регистриран като горски разсадник.
„Залесяването е наука и не бива да се подценява и не бива да мислим, че всеки може да сади млади дръвчета. Много често залесяването с фиданки от доброволци без опит и нужната подготовка води до обратен резултат. Похабяват се дръвчета, често само след година половината от така засадените фиданки вече ги няма. Изключително е важно да се внимава с инвазивните видове. В някои държави от Централна Европа бялата акация е в категорията: „вид с висока инвазивност“, а в България тя е натурализиран вид и се размножава много добре, завзема нови и нови площи. Аз разбирам, че пчеларите много харесват бялата акация, защото е медоносно растение, но трябва да се спазват регулациите. Инвазивността означава, че този вид е пренесен от един географски регион в друг, където не се е срещал естествено. Но се адаптира добре към местните условия, размножава се бързо и ефективно завзема нови територии и това води до изместването и намаляването на местните характерни видове. Това е сериозна намеса в природните процеси.
В Международната система за горска сертификация FSC са заложени изисквания да не се засаждат големи площи с инвазивни видове и да не се използват чужди дървесни видове – такива, които не растат естествено на съответната територия.
Животът е свързан с природните процеси, с адаптацията, с борбата за оцеляване, с еволюцията – процеси, за които ние хората не мислим в ежедневието си, но те се случват постоянно и имат последствия и за хората.“ – казва Нели Дончева.
Царството на гъбите е едно от най-големите царства в света на природата и едно от най-слабо проучените от науката. Въпреки това с всеки следващ ден знаем малко повече за гъбите, отколкото преди. А те са изумителни същества, благодарение на които в хода на еволюцията растенията са се сдобили с коренова система и така са изградили почвената покривка по..
Три пъти в църковната година се възпоменава кръста Христов на 14 септември, когато честваме Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен, в третата неделя от Великия пост и на Разпети петък. Днес ние се покланяме на Христовия кръст, като си припомняме невинните страдания и изкупителния подвиг на Господ Иисус Христос. Както пътник уморен от..
Стотици журналисти и служители в Радио " Свободна Европа " , Радио " Свобода " и " Гласът на Америка " получиха преди седмица имейл, в който се казва, че трябва да напуснат редакциите си и да предадат журналистическите си карти и служебните си телефони. Президентът на САЩ Доналд Тръмп тогава, преди седмица, подписа указ, който..
Религиозните общности играят важна роля в опазването на околната среда и устойчивото развитие. Много са религиите по света, които да насърчават своите последователи да уважават природата и да се грижат за нея като част от своята духовна практика. В християнството, исляма и юдаизма това е съвсем естествено, защото при Сътворението Бог дава заръка на..
Стройната чета на предаването "И рибар съм, и ловец съм " този път е разпиляна в половин България. Водещият на предаването Росен Мирчев ще се включи от празниците в Кюстендил – празници, които обединяват Първия пролетен ден и Денят на гората – 21 март. А защо той е там с пушка в ръка – ще ни каже. От панагюрското село Баня ще чуем: Митю Тончев..
С Ели Юрукова , кореспондентка на БГНЕС в Сърбия, разговаряме в "Мрежата" за това, което се случва в Белград. За смелите млади хора, които искат да..
Да си млад учен в България е изключително вълнуващо и интересно, още повече когато има достъп да върши онова, което обича, без да го чувства като..
Стотици журналисти и служители в Радио " Свободна Европа " , Радио " Свобода " и " Гласът на Америка " получиха преди седмица имейл, в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg