Роден е на 9 септември 1941 г. в София. Завършва българска филология в Софийския държавен университет през 1968 г.
През 1964 – 1968 г. е редактор във в. „Народна младеж“, а през 1968 – 1975 г. работи във в. „Стършел“. От 1975 г. е драматург на Държавния сатиричен театър в София.
За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958 г. във в. „Средношколско знаме“. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Народна младеж“, „Стършел“, „Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и на списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Театър“.
Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници“ през 1969 г. е посрещнат възторжено от критиката.
През 90-те години има своя постоянна колонка във в. „Стандарт“.
Станислав Стратиев умира в София на 20 септември 2000 година.
Темата коментира в “Нашият ден“ актьорът Славчо Пеев, който е участвал в почти всички комедии на драматурга.
“Пазя спомена за едно момче. Остана си момче до края. До края гледаше на света като едно дете.
Много беше точен към нещата, които стават, към всичко, което ни заобикаля. Винаги сериозен, сериозен, ама сериозен, а той се шегува. Невероятно чувство за хумор! Така е и в неговите пиеси.
Има ли последователи
Има доста хора, които взимат едно или друго от Стратиев. Много хора го смятат за свой учител. Той научи на истина цяло поколение. Да се казва това, което е, а не измисленото. В такива моменти в страната, в които това беше невъзможно.
Най-яркият спомен
Спомням си как ритнал една гума на самолет, който не успял да излети. След това дошъл пилотът на самолета и той също ритнал гумата и казал – “ще ми литнеш ти, ще ми литнеш“. Успели да излетят и пилотът на слизане му казал – “добре, че ритна ти гумата, точно ти, иначе нямаше да излети“.
Каква пиеса би написал сега
Това щеше да бъде най-абсурдната пиеса според мен, защото живеем в едно объркано абсурдно време.
Чуйте Славчо Пеев в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" диригентът Йордан Камджалов и ръководителят на Първото частно училище и детска градина "Д-р Мария Монтесори" – Мая Василева, споделят своите възгледи за силата на музиката, образованието и духовността в изграждането на достойно общество. Музиката като мост към безсмъртието На 152-ата годишнина от гибелта на Васил..
Журналистката Лияна Панделиева става популярна едва 19-годишна като "детето на демокрацията" и за нашите родители името ѝ е култ! Животът ѝ и днес продължава да ярък и краен, острият ѝ език не е спестен дори в постовете ѝ във Фейсбук. Тя е фотограф, писател, ПР, вечните ѝ пътешествия са пословични, компетентна е по въпросите на българския..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази революционна технология, като инвестициите в сектора достигат невиждани размери. В този контекст възникват и въпроси за мястото на Европа и на България в надпреварата за използване на изкуствения..
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg