Защо в САЩ е възможна присъствена академична година на фона на пандемията, какво е отношението на американците към ваксините и как американските медиите повлияха на хората, за да се ваксинират, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в САЩ?
„В моя универистет - California State University Long Beach, при нас има изискване студентите да са ваксинирани, ако искат да участват в присъствени лекции и да бъдат в кампуса. Също така, макар и ваксинирани, трябва всеки ден и студените, и преподавателите да попълват един въпросник, в който отговаряш на въпроси как се чувстваш, имаш ли температура, бил ли си в контакт с някой с Ковид. Това, което ми направи впечатление сред нашите студенти конкретно, защото това е щатски университет, има около 36 хил. студенти, над 99% се ваксинираха при положение, че имат възможност да получат изключение от ваксината по здравословни или религиозни причини. В училищата в Калифорния например това го няма - това с религиозните причини. Много малък брой студенти, може би под половин процент, даже 0.4% са избрали религиозно изключение, за което те всъщност само трябва да кажат, че религията не им позволява да се ваксинират. Много малък брой избраха това, което показва, че студентите искат да бъдат ваксинирани. Те дори да не са ваксинирани, пак биха идвали в часове, но трябва да се тестват два пъти седмично. Тестовете и ваксините са безплатни. Тоест, ако някой не иска да се ваксинира, би могъл да не се и пак да идва. Но въпреки това не го правят. Преподавателите също са задължени да са ваксинирани. Другото е, че преподаваме с маски, студентите са с маски вътре в класната стая, а и много от тях и навън.“
Има ли убеденост, че трябва да се ваксинират
„Масово. В академичните среди е масово. Има разбира се антиваксърски настроения. Тези неща, както много други тенденции, са тръгнали от САЩ, но в академичните среди има много по-голяма степен на доверие към науката, към експертите, към здравните власти. Понеже статистиката за ефективността на ваксините е доста убедителна, дори с Делта варианта.
Медиите и информираността за ваксините
„Това е сериозният проблем, който наблюдавам сред медиите в България - че просто се дава думата на абсолютно всякакви гласове с презумпцията, че всяко нещо има две страни. Но не, понякога няма две страни. В науката има спорове, има проценти, вероятности, както е с ваксината. Дали ще е ефективна 95%, дали 90%, дали 60%, това е въпрос на вероятности, но мнението на квалифициран епидемиолог, вирусолог, пулмолог, доктор по спешна медицина не е същото като мнението на Пешо и Пенка от Фейсбук. Те са хора, но не са равностойни като специалисти. В България имам чувството, че се дава думата на всякакви врачки, гадателки, хора, които търсят бързи пътища на популярност, без да имат подкрепата на фактите и т.н. Това се получава според мен.
За мен също така е загадка защо Мангъров има толкова телевизионно време, или Чорбанов има толкова телевизионно време, а не експерти на световно ниво. Може би защото са популисти, може би защото по някакъв начин това се харесва на някаква част от обществото.
За мен мантрата, че всяка тема има две страни е абсолютно порочна, тя е някакъв механистичен подход към журналистиката, който не предполага никакво мислене от страна на журналистите, никакво критично мислене. Целта на журналиста не е да бъде експерт по всичко, но да разбира как намира хората, които са експерти в областта. Споменахме Мангъров. Аз не искам да говоря за отделни хора, но едно бързо търсене на публикациите му в областите и темите, за които говори - нула. Просто няма такива. Защо ще интервюираш човек, който може би е добър педиатър, но няма публикации в областта на ковид и ваксините? За мен това е непонятно. Резюметата на хората имат значение за това кой нещо е постигнал в една област и кой е просто лапацало. Защото има много чаровни приказвачи, но какво от това? Журналистите имат голяма вина.
Хората против мерките
„Хора, които не са съгласни с мерките има навсякъде, има ги и тук, включително и хора, които са с автоматични карабини в ръка бяха влезли в парламента в Мичигън да протестират срещу затварянията в щата. Тук, в иначе либерална Калифорния, също ги има. Но ето какво се случва на един ресторант, да речем в Лонг Бийч, който отказва да спазва мерките, отказва да налага използване на маски - получават предупреждение, а на втория месец градът им взима разрешителното за извършване на ресторантска дейност и го затварят. Никой не е пролял сълза за това място, всички спазват правилата. Дали тези мерки работят 50%, 70%, 80%, със сигурност нищо не работи 100%, но те не са мерки, които са страшно тегави. Аз преди седмица бях за пръв път на концерт на закрито. Проверяват ваксинация, проверяват тест за Ковид на влизане, капацитетът е донякъде ограничен в залата, има хубава вентилация, всички са с маски. Беше пънк рок концерт, не класическа музика, но никой не се оплаква, всички сме щастливи, че сме там, че се пазим един друг, за да не се окаже, че след три седмици в интензивните отделения ще има толкова приети, че да трябва пак всичко да се затвори, да стоим по къщите. Никой не го иска това.“
Съмнението
„Мисля, че много лесно се посява съмнение. Особено по теми, при които хората могат да изпитват някакъв страх - теми за здравето, теми за децата. Това са теми, при които дори мъничко съмнение да посееш, когато останалта част от информационната кампания е лоша, хората естествено се объркват. Няма достатъчно знания, има объркани послания от политиците, от медии. Отделно от това има съвсем съзнателни дезинформационни кампании. Дори един от адресатите, който смятам, че работи в тази посока е една наша близка и братска държава, която ни е освободила. Отделно има политически партии и политици, които експлоатират темата, защото смятат, че им носи някакви дивиденти. В случая точно това прави партията на Слави Трифонов. Виж колко смесени послания дойдоха от там. В някакво интервю г-н Трифонов казва "аз се ваксинирах, трябва да се ваксинираме", а дясната му ръка казва "не, това ваксините са бошлаф, мерките не трябва да ги има". Абсолютно объркани послания. Още по времето на Бойко Борисов посланията бяха объркани - държавата от една страна ти казва "затваряме всичко", а в същия момент премиер министърът се появява с маска свлечена на брадичката и говори, плюе и прегръща разни хора. Ситуацията е някаква пълна мешавица. Няма единна информационна кампания, без достатъчен брой отговорни медии, отговорни журналисти, които да си свършат работата, а не просто да бъдат микрофони и рупори за всякакви приказвачи, активна дезинформационна кампания с тролове, с фалшиви профили.“
Кой срещу кого воюва
„Тези, които имат интерес от всякакъв вид дестабилизация. Това могат да бъдат политически партии, които залагат на полулизма, защото популизмът се подхранва от дестабилизацията. И пак - сили, които не искат да имат някакъв коректив в света. Една от политиките на Русия в това отношение е, че те създавайки объркване, за тях се освобождава територия, защото никой няма сили да се занимава с тях, защото има много други проблеми. Много по-лесно се руши отколкото да се създава. Много по-лесно е да убедиш хората да се страхуват от нещо, отколкото да им кажеш: "цял живот сте се ваксинирали, израснали сте в общество с много стриктни и широки ваксинационни програми, и да - стигнали сме до тази възраст, защото ние и нашите родители сме били ваксинирани навреме, и затова нямаме туберколоза, шарки и т.н."
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg