Нечовешкият поглед на фотографа Димитър Караниколов

Погледът, който дава снимката с дрон, може да бъде определен като нечовешки. Виждат се кадри, заснети от възможно най-високата точка, които дават усещането за падане стремглаво надолу, а обектите и сградите в тях говорят за мащабност. До голяма степен Димитър Караниколов снима по този начин, защото е архитект. В своите фотографии той предлага именно архитектурната гледна точка на нещата, която е много по-различна от човешката перспектива и от начина, по който хората възприемат света.

Завършил архитектура, Караниколов, който дори създава студио за архитектурни визуализации, се запалва по травъл фотографията и с днешна дата има немалко награди в областта. Обявен е и за въздушен фотограф на годината за 2020-а в категория изящно изкуство. До момента има четири самостоятелни изложби, като петата вчера (31 август) беше открита в рамките на 37-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. „Нечовешки поглед“ ще бъде разположена в двора на Художествената галерия в стария Созопол до последния ден на фестивала, 6 септември.

С чувство за хумор фотографът определя илюстрирането на света с дрон като мързеливо снимане. Казва, че наистина е видял едно място едва когато го погледне отгоре. Във фотографиите му се откриват не само непознати гледни точки, но и автентични места и хора. За това много помагат специализираните фотографски експедиции, на които пътува. В изложбата му „Нечовешки поглед“ обаче кадрите се делят на два типа – такива, в които може да се открие някаква човешка намеса и мащабът е съвсем очевиден, и напълно абстрактни кадри, в които се губи реалната представа за размера на обекта.

Димитър Караниколов намира хармония между това, което е отгоре и това, което е отдолу. За него красотата се състои именно в този нов поглед към света и детайлите в него, в симбиозата между микро и макровселената. Той не задава тема на своите снимки, а само послание – колко прекрасен е свтът и хората в него.

Според Димитър Николов човек трябва да се научи да вижда красивото, да е смел и да експериментира. Артистът не трябва да си поставя ограничения, защото в крайна сметка всичко се свежда до усета му за композиция и цветове. Самият той води и уъркшопи за постпродукция, работи с интериорен дизайн и създава мобилни игри. Успехът, колкото и субективно да е това понятие, за него се крие именно в свободата да правиш това, което искаш. Цената за тази свобода се намира в отговорността, която трябва да поемеш за нея.

Още за цената на успеха Димитър Караниколов ще разкаже в едноименните и традиционни срещи на „Аполония“ на 2 септември. Повече от него можете да чуете и в звуковия файл.