Културната журналистика срещу повърхностната забава

Културната журналистическа продукция – кой я чете, слуша, гледа и разбира? Как популярните издания за култура се превърнаха в „бутикови“? Кого изтласкаха в ъгъла „бързата“ новина, Google преводачът и масовото забавление? Разговор в „Мрежата с проф. Амелия Личева, гл. редактор на в. “Литературен вестник“, с писателя Владимир Зарев, гл. редактор на сп. „Съвременник“, и с Емануил Видински, писател, поет и музикант, редактор във в. „Литературен вестник“ и водещ на „ Гласът на времето“ по програма „Христо Ботев“.

Амелия Личева: „Не знам дали има културна революция, но, че елитарната култура е изтласкана, е сигурно. Цялата ситуация в света е такава, че сме изправени пред „бързата“ култура, даже не знам дали да я нарека култура, но сме изправени срещу това, което е популярно, забавно, това което е във Фейсбук, което бързо се чете, което не изисква много усилия, така че елитарната култура трябва да се състезава с целия този поток на бързото и на забавното. Това е една ситуация, която не знам как ще завърши, но не вярвам, че елитарната култура ще може да спечели това състезание.“

Владимир Зарев: „Аз имам лични наблюдения от историята на сп. „Съвременник“ и през последните 30 години, през цялото това време, е било голяма борба за оцеляване, за оцеляването на списанието, което има огромно значение за културния живот на страната и за създаване на традиции в тази страна, защото в България традициите са малко и много бързо се рушат. Това, което пречи на издания като „Съвременник“ и „Литературен вестник“, е „бързата“ култура, както вие я нарекохте. В един от романите си, който се нарича „Чудовището“, твърдя, че Антихристът е вече сред нас /…/, че той може да не е една личност, а явление. Според мен това явление е интернет.“

Емануил Видински: „Епохите и времената се менят, което се случва независимо от нас./…/ На мен не ми се струва, че сега е кой знае колко по-различно отпреди, но няма как читателите на културната преса и журналистика, критичната общност от някакъв тип по-интелектуално заинтересовани хора, които имат и необходимост от повече култура и културна журналистика, няма как тези хора да са повече от другите, които искат бързо удоволствие, които искат да убият времето. Всички сме чували израза: „Купувам си книга, за да убия времето“. За хора от нашия бранш това е абсурдно изказване, защото ние не убиваме времето с книги. Хората, които убиват времето с книги и книгата за тях е нещо, което само ще ги забавлява, ще бъдат повече и не съм сигурен дали това е лошо.“

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.